Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 14

– Защо? – попита Линг.

– За да призове богинята. За да я умолява да сподели с него тайните си. Той ù даде всичко – парите си и всичко, което притежаваше, включително невероятните бижута на Алма и собствения си талисман – един неземен изумруд, който му бил даден от Евексион, бога лечител. Виждала съм този изумруд с очите си. Беше несравним, дар от бог, а Орфео го унищожи. Говореше се, че го е стрил на прах и го е слагал от него във виното на онези, които е принасял в жертва на Морса. За да я изкуши. Силите на талисмана правеха жертвите здрави и силни, нали разбирате, точно както ги харесваше тя.

– Лейди Талия, жертви ли казахте? – попита Серафина. От самата мисъл ù прилоша. Спомни си петното на олтара на Морса. И кървавата песен. Гласовете, които чуха с Линг, бяха гласовете на човешки същества, чиито животи бяха предложени в дар на мрачната богиня.

– Да, това казах. Започна с моряци и скитници – заразказва отново Талия. – Хора без семейства в Атлантида, чието изчезване нямаше да се забележи. После започна да убива нас. Идваше нощем. Никой не знаеше какво прави, докато стана твърде късно. Докато стана толкова силен, че никой не можеше да го спре.

– Но как е могъл да стане толкова силен без талисман? – почуди се Линг на глас.

Талия се засмя.

– Морса му даде друг талисман, десетократно по-силен – една прекрасна черна перла. Тя бе нейният символ, подигравка с белите перли, в които Хорок пренася душите на покойниците. Перлата на Морса също задържаше животи в себе си, животите на хората, принесени в жертва на богинята. Орфео ù даваше смърт, а в замяна тя сподели с него забраненото си знание. Това го направи толкова силен, че той създаде Абадон и каза, че ще използва звяра, за да слезе в подземния свят и да си върне Алма.

Сърцето на Сера препускаше от вълнение. Току-що бяха научили защо Орфео бе създал Абадон. Даже йелите не знаеха. Освен това витрината им беше казала какъв е един от останалите талисмани.

– Лейди Талия – започна тя развълнувано, – а дали сте виждали талисманите на някой от другите магове?

– О, да – отвърна Талия. – Всичките съм ги виждала.

– Дали бихте могли да ни кажете какво представляват? – попита Серафина.

Талия обаче не отговори. Беше вдигнала една огърлица и внимателно я оглеждаше.

Сера се паникьоса. Знаеше какви са витрините – в нейното собствено огледало бяха живели няколко и ù беше ясно, че не могат да задържат дълго вниманието си върху тема, различна от собствената им особа. Ако Талия се беше отегчила от разговора, щеше просто да се отдалечи навътре в огледалото. Сера не искаше да ù се налага да влиза в него и да рискува да срещне Оладелго.

– Огърлицата е разкошна. Ще подчертае златистите точици в прекрасните ви очи – каза тя бързо с надеждата отново да размекне Талия с комплименти.

Талия ù се усмихна доволно.

– Да, така е. Много си права. За огърлицата и очите ми.

– Предполагам, че и талисманите са били прекрасни. Вие, разбира се, имате набито око за красотата, тъй като самата вие сте красавица – продължи Сера, решена да я накара да говори.