Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 18

– Искам просто да седна и да изпия един чай с мехурчета. Коралова боровинка, това е любимият ми вкус. Искам да се видя с приятелите си. Да отида на танци. Да послушам последната раковина на „Мъртви бирници“. Да спя в меко легло – Линг млъкна и огледа хоризонта. – Но няма да стане, нали?

Сера погледна приятелката си. Кръвта от порязаната буза се стичаше по брадичката ù. Все още държеше болната си ръка със здравата. Това беше животът им сега – жестоки схватки и бягство на косъм. За няколко секунди Сера бе завладяна от толкова силно усещане за нереалност, че ù се замая главата.

Името на групата, която Линг бе споменала, „Мъртви бирници“, отекна в паметта ù. Спомни си деня, в който тя и Нийла бяха намерили Махди и Язид, брата на Нийла, в безсъзнание в развалините на двореца на Мероу, след цяла нощ забавления. Язид, опитвайки се да измисли правдоподобно обяснение на станалото, бе казал, че са ходили да слушат „Мъртви бирници“ в Лагуната. Сера не можеше да повярва, че това се бе случило само преди няколко седмици. Имаше чувството, че е минал цял живот оттогава. Преди нападението над кралството ù тя бе разглезена принцеса. Сега беше русалка извън закона, престъпница, за чиято глава се предлагаше награда, винаги в движение, винаги в опасност. Колко хора беше оставила в миналото – Яз, Махди, майка си, чичо си, брат си... нямаше представа дали са оцелели.

Нямаше представа дали и тя самата ще оцелее.

– Не, Линг – каза тя накрая. – Няма да стане.

Линг въздъхна.

– Е, и пещера ще ни свърши работа. Би трябвало да сме в безопасност – съмнявам се, че някой би тръгнал на разходка в тези води. Предвид малките ни, гладни приятелчета. Каквото и скривалище да намерим, няма да е кой знае какво...

– Но ще ни е достатъчно – каза Сера, а в гласа ù прозвуча ново, силно чувство. Тя се обърна към Линг и я погледна. – На мен не ми трябва чай с мехурчета и меко легло, Линг. Изгубих всичко, което имах, но откривам нещата, от които имам нужда. Като например сила, кураж... и най-вече русалки, които ще пазят гърба ми във всяка ситуация. Това ми стига. Даже е повече от достатъчно. То е всичко, което ми трябва.

Линг ù се усмихна.

– Да – промълви тя, – предполагам, че си права.

Двете русалки се гмурнаха и заплуваха току под вълните. По-далеч от опафагите. По-далеч от Атлантида. По-далеч от Оладелго и човека без очи.

По-далеч, макар и само за една нощ, от всички опасности.

Седем

– Ставай, сънливке.

Серафина отвори очи.

– Сутрин ли е вече? – попита тя.

– Аха. Намерих малко храна – съобщи Линг. – Лепки и миди. И малко рифови маслини.

Тя сложи на земята шала си, който се беше издул от храна.

– Благодаря. Умирам от глад – призна Серафина.

Пещерата, в която двете с Линг бяха прекарали нощта, имаше мек под, гъсто покрит с анемони и водорасли. Серафина се бе наспала добре. Сега седна и се протегна.

– Как са бойните ти рани? – попита тя Линг.

– Порязаното спря да кърви, а ръката ми вече не тупти. Добра обиколка на Атлантида направихме.

– На косъм бяхме да разберем какви са талисманите – каза Сера, разочарована.