Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 17

В тръбите със сигурност имаше вода, предвид факта, че се намираха насред морето. Тази вода можеше да се използва в  заклинание за водовъртеж в тръбите. В случая заклинанието щеше да предизвика експлозия. Тя може би щеше да отвори дупка в задната стена на банята, през която русалките да избягат, ако всичко станеше както трябва. Ако не станеше, щеше да срути банята върху им.

Сера запя.

Вода, затворена

далеч от слънчевия ден.

Без всякаква надежда,

също като мен,

завърти се, забушувай,

чуй моята молба.

Счупи оковите,

разруши тази древна стена.

В първия момент нищо не се случи, но след малко Серафина чу как в тръбите се завихрят вода и наноси. Тя отново изпя заклинанието, този път по-силно. Тръбите изстенаха. Древните камъни в стените затракаха. Водата се въртеше все по-силно и по-силно, опитваше се да излезе навън в разширяваща се спирала – като фунията на торнадо, само че заради тръбите не можеше. Тръбите заскърцаха от растящото налягане.

– Хайде, Сера! – викна Линг.

Сера за трети път изпя заклинанието, вложи всичките си сили. Когато и последната нота се издигна във водата, последва оглушителен тътен. Тръбите избухнаха и събориха почти цялата задна стена. Силата на експлозията събори Серафина на пода и вдигна във водата купища отпадъци, които я засипаха с чакъл и тиня. Тя се отърси, изправи се и се огледа за Линг.

Линг се олюляваше, замаяна от експлозията. Парче камък я бе порязало по бузата. Тя беше отпуснала хватката си върху водната стена и опафагите, също замаяни, се запрепъваха към тях. Серафина сграбчи Линг за ръката и я дръпна през дупката в стената.

– Линг, ще можеш ли да плуваш сама за малко? – попита Сера. – Трябва да бързаме.

Линг премигна. Разтърси глава, за да я проясни. Пое си дъх няколко пъти и каза:

– Плувай нагоре. Чувам пасаж. За опафагите рибата ще е лесна плячка. Ако успеем да се издигнем над пасажа, може и да им се изплъзнем.

Двете русалки се стрелнаха нагоре към топлите, светли води близо до повърхността. Хиляди сардини с бляскави люспи плуваха по течението. Сера и Линг минаха през пасажа, сърцата им блъскаха в гърдите, дробовете ги боляха от усилието. Сера погледна през рамо и видя как ужасните опафаги започнаха да грабят риба с ноктестите си ръце и да я тъпчат в устите си.

– Можеше да сме ние – каза Линг.

След минута двете изплуваха на повърхността. Задъхана, Линг заслони очи с ръка и се огледа.

– Виждам малък залив ей там – съобщи тя и посочи на запад. – Скоро ще падне мрак. Може би ще успеем да си намерим подводна пещера и да се скрием за през нощта.

През следващия половин час плуваха в мълчание. Когато наближиха заливчето, Сера видя, че Линг е хванала счупената си ръка със здравата.

– Добре ли си? Как се чувстваш? – попита тя.

– Уморена. Наистина, ама наистина уморена – отвърна Линг.

– Има защо – каза Сера.

– Да, но не е само заради тази случка. Омръзна ми да си спасявам живота с плуване. Омръзна ми от Трахо, канибали и изроди в огледала.

– Забрави гнилочниците, ездачите на смъртта и русалийките – засмя се Серафина, не по-малко уморена.