Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 13

– А ти – тя посочи Линг, – трябва да махнеш меча. Никак не е женствен. И си оформи веждите. Сложи малко червило. И се усмихвай. Когато се усмихваш, си по-хубава.

Линг я изгледа на кръв.

– Лейди Талия, благодарим ви за чудесните съвети. Наистина ви благодарим. Но имаме нужда от по-различна помощ – повтори Серафина.

– Трябва да научим нещо за Орфео – добави Линг.

– Не желая да разговарям повече. Сбогом – рече Талия и им обърна гръб.

– Лейди Талия, моля ви, не си тръгвайте – примоли се Серафина. – Ако не ни помогнете, много хора ще умрат.

Талия бавно се обърна към тях. Равнодушието ù се бе превърнало в страх.

– Не мога! Ами ако ме чуе? – прошепна тя.

– Той е мъртъв. Мероу го е убила много отдавна – обясни Линг.

– Сигурна ли си? – попита Талия недоверчиво.

– Да. Но чудовището, което е  създал – Абадон, е живо. И отново ще започне да сее смърт и разруха. Ще причини и на други хора това, което причини на Атлантида – каза Серафина.

Талия потръпна.

– Нямам чувството, че Орфео е мъртъв. Сякаш е все още тук и се носи по улиците на Елизия като отровен облак. Заключвахме къщите си, пускахме капаците на прозорците, но това не ни спаси.

– Разкажете ни какво се случи – помоли Серафина. Тя стисна ръката на Линг, сигурна, че всеки момент ще получат отговор на въпросите си.

Талия поклати глава тъжно.

– Беше толкова красив. Знам, че за мъже по принцип не се казва, че са красиви, но той беше. Висок и силен. С бронзов тен от слънцето. Рус и синеок. Усмивката му можеше да разтопи всяко сърце. Нямаше жена в Елизия, която да не бе влюбена в него, но той обичаше само една – моята приятелка Алма. И тя беше мила и добросърдечна като Орфео, какъвто бе по онова време. Той я обичаше повече от всичко на този свят или на оня. Ожениха се и бяха много щастливи, но тогава Алма заболя тежко и всичко се промени. Орфео не можеше да приеме, че тя ще умре. Той бе лечител и използва всичките си сили и знания, за да я спаси, но не успя. Тя страдаше много и се молеше смъртта да дойде и да прекрати мъките ù...

Талия спря да говори и попи с кърпичка очите си. Серафина виждаше, че споменът за смъртта на приятелката ù е все още мъчителен за Талия, макар оттогава да бяха минали четири хиляди години.

– Когато краят на Алма наближи, жрецът постави бяла перла под езика ù, както беше обичаят, за да се приюти в нея душата ù, когато напусне тялото – продължи Талия. – Когато склопи очи, тялото ù бе положено на погребална носилка от бамбук и пуснато в морето, където Хорок, древният колекант, Пазителят на душите, щеше да вземе перлата от устата ù и да я съпроводи до подземния свят. Но когато носилката се понесе по вълните, Орфео, обезумял от скръб, призова Хорок да не му отнема Алма. Хорок каза на Орфео, че това е невъзможно. Тогава Орфео си загуби разума. Закле се да си върне Алма дори да му се наложи да живее хиляда живота. Върна се в дома си и унищожи всичките си лекове. Изплашените му деца избягаха в къщата на леля си. През следващите няколко месеца той почти не разговаряше с никого, не ядеше и не спеше. Беше вложил цялата си енергия в строежа на храм на Морса. Когато го завърши, се заключи вътре.