Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 12

Линг се бе подпряла на стената.

– Тук е ставало нещо лошо – каза тя, пребледняла и разтреперана.

– Трябва да има начин да научим какво е било то – каза Серафина. – Може да обиколим други храмове. Да отидем в острокона и в Палатата на Шестимата. Да разчетем всеки надпис, който намерим.

– Да, може. Стига да имахме година-две – отбеляза Линг. Замисли се за момент, после очите ù светнаха. – На грешното място сме, Сера. Забрави за остроконите и храмовете. Трябва ни фризьорски салон. Или магазин за тоги. Някъде, където е пълно с огледала.

– Защо? – попита Сера. После се сети. – Витрини! Линг, ти си гениална!

Пет

– Кажете ми сега, косата ми как изглежда по-добре? Вдигната или пусната?

– След четири хиляди години тя решава да попита това? – измърмори Линг.

– Шшшт! – изсъска Серафина и я сръчка с лакът. – Вдигната, лейди Талия. Определено вдигната – отвърна тя на фигурата в огледалото. – Така оформя лицето ви чудесно и подчертава прекрасните ви очи.

Витрината вдигна косата си и я закрепи с фиби.

– О, колко си права! А сега, кои обици са по-подходящи? Рубинените висулки или златните халки?

– Нали не си забравила, че сме насред ловните полета на канибалско племе? – прошепна Линг.

Серафина и Линг бяха в женската баня. Сградата, строена от каменни блокове, беше оцеляла почти непокътната. Стените на едно от помещенията, вероятно съблекалня, бяха покрити с огледални стъкла. Много от тях бяха потъмнели, напукани или паднали от местата си, но едно все още беше сравнително бистро. В него бяха открили лейди Талия, местна аристократка. Тя беше първият и единствен обитател на огледалото, бяха научили те. Бе живяла в него съвсем сама през последните четири хиляди години.

– Бедната лейди Талия – бе я съжалила Сера. – Сигурно сте била много самотна, без да имате с кого да поговорите.

– Съвсем не! Мога да говоря със себе си, скъпа моя, а не познавам никой по-очарователен, прекрасен, фин, остроумен и във всякакъв смисъл привлекателен от мен самата.

Като всички витрини, Талия беше призрак. Беше се влюбила в собственото си отражение приживе и сега душата ù бе хваната в капана на огледалото завинаги. Когато русалките я откриха, тя се бе държала високомерно и първоначално беше запазила мълчание, но Серафина я бе обсипала с ласкателства, така че накрая тя беше благоволила да разговаря с тях. Стига да говореха за нея.

Серафина се усмихна на огледалото.

– Лейди Талия – започна тя.

– Ммм? – изхъмка лейди Талия, съсредоточена в слагането на обиците.

– Имаме нужда от вашата помощ.

– О, мислех, че никога няма да се сетите!

– Така ли? Наистина ли ще ни помогнете? – развълнува се Серафина.

– Да. Първо, скъпа моя, трябва да направиш нещо с косата си – заяви Талия. – Намери си перука. Направи заклинание. Каквото и да е. Но я оправи. Второ, тези черни сенки за очи трябва да изчезнат. А за дрехите ти направо не ми се говори!

– Ние имахме предвид малко по-друга помощ – каза Линг.