Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 118

– Страхотно, Нийла. И аз намерих своето.

– Чудесно – прошепна Нийла. – Виждала ли си затворнически лагери, Сера? Трахо строил ли ги е и тук?

– Лагери? – повтори Серафина с недоумение.

– По-късно ще се обяснявате – намеси се Язид. – Пристигнахме в последния момент – каза той на Сера. – А сега трябва веднага да се ометем. Хайде.

– Не мога, Яз. Още не. Трябва първо да прибера Коко на сигурно място – обясни Серафина.

– Принцесо – прошепна някакъв глас.

Серафина се обърна.

– Николо! – възкликна тя, когато разпозна момчето от съпротивата, което вече смяташе за приятел.

– Усмихнете ми се, сякаш сме стари приятели – инструктира я Николо, самият той ухилен идиотски. – И не спирайте да плувате, като че ли се връщаме в родния си квартал. Не спирайте. Двама коболдски войници ни наблюдават.

Послушаха го.

– Край – заяви мрачно Язид.

– Мисля, че не – възрази Николо. – Принцесата изглежда много по-различно отпреди. И аз самият я познах само защото съм я виждал с дрехите ù на авантюристка. И защото Коко е с нея. Към главната квартира ли сте тръгнали?

– Да – каза Серафина.

– Така си и помислих. Затова дойдох. Забравете. Току-що я претърсиха коболдите. Миналата седмица задействахме бомба под казармата на ездачите на смъртта.

– Това вие ли бяхте? – възхити се Язид. – Добра работа!

Николо продължи:

– Да, ние бяхме, но сега Трахо иска да си отмъсти. Гоблините ходят от къща на къща и търсят членове на... наши приятели. Повечето успяхме да се спасим, но Фосегрим, Алесандра и Доменико не можаха.

Коко прехапа устни и стисна ръката на Серафина до болка. Абелар, усетил, че стопанката му е разстроена, започна да кръжи около нея притеснено.

– Аз... приятелите ни... всички сме се насочили поотделно към Дупката – сметището на север от града. Ще се срещнем в гората от водорасли на западния му край. Ще изчакаме, докато падне мрак, и после ще тръгнем към едно ново убежище – в адзурите, сините хълмове. Трябва да дойдете с нас. Всички вие. Прекалено е опасно да останете тук.

Серафина погледна Нийла и Язид. Те кимнаха.

– Благодаря ти, Николо – каза тя. – Ще се видим там.

Веднага щом той отплува, Серафина обясни на Яз как да стигне до гората от водорасли.

– Чакай малко, защо ми обясняваш? – усъмни се той. – Ти идваш с нас.

– Ще се срещнем там. Първо трябва да свърша нещо друго. Имаш ли някакви перли невидимки?

– За какво са ти... – започна Язид. После заклати глава. – Няма начин, Сера. Да не си откачила?

– Дай ми една перла, Яз. Трябва да разбера дали и той участва в заговора.

– Съжалявам, свършиха ми.

– И без тях ще отида.

Язид изруга, но се предаде и извади перла невидимка.

– Ще се срещнем в гората – каза Серафина. – След един час.

– Един час – повтори Язид. – Иначе тръгвам след теб.

– Моля те, Сера... – промълви Коко с разширени, уплашени очи.

– Ще дойда – увери я Серафина и ù се усмихна. – Ще успея. Обещавам.

Нийла отведе Коко настрана. Усмивката на Серафина угасна. Тя хвана Язид за ръката и пъхна нещо в нея. Той сведе поглед и видя, че държи огърлица с огромен син диамант в средата.