Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 117

Странно, помисли си тя. – Когато бяхме при Карло и Елена, той не носеше обица. Своята даде на онази майка в Лагуната, за да купи храна за децата си. Когато беше Син.

Щом церемонията приключи и Махди целуна Лучия по бузата, над амфитеатъра се понесе нова вълна от радостни възгласи, отново започнати от войниците.

Позна ли я? – чу тя внезапно гласа на Махди в главата си. – Това е пръстенът, който ти ми даде на годежа ни. Беше на Карло. Наложи се да го махна от пръста си, но намерих начин да продължа да го нося.

О, Махди...

Не се разстройвай, Сера. Моля те. Не и заради това. То не значи нищо за мен.

Тогава защо го правиш?

За да ги държа наблизо. Да ги спра. Трахо, двете Волнеро...

И чичо ми ли?

Не зная. Не зная дали той наистина те мисли за умряла. Внимавай с него, Сера.

Сега принадлежиш на нея, на Лучия.

Не е вярно. И ти го знаеш.

Тя си спомни един момент от годежа им. Подписаха свидетелството. Тя заплува към кухнята на семейство Роха, а Махди изостана, за да поговори с морския съдия.

Затова разпитваше Рафаел за церемонията, нали? Затова го попита дали годежът е обвързващ дори ако един от нас се ожени за друг?

Да. Притеснявах се, че Порция и Лучия замислят нещо подобно. Затова си в такава опасност, Сера. Порция също познава законите. Ако научи за нас, за теб и мен, ще направи всичко по силите си да унищожи връзката ни. Всичко. Разбираш ли ме?

Разбираше.

Имаш предвид, че ще ме убие.

Да. Затова трябва да изчезнеш оттук. Напусни Серулия. Стой възможно най-далече от Волнеро и не се връщай.

Не мога да го направя, Махди. Това е моят дом. Това е моят народ.

Конвоката започна да изчезва.

... да тръгвам... моля те, вни... обичам те...

Ще те видя ли отново?

Тя зачака отговор.

Но отговор не дойде.

Четирийсет и девет

– Трябва да побързаме – каза тихо Язид, който изникна неочаквано зад гърба на Серафина. – Ако Порция Волнеро чуе, че си в града, ще те направи на хайвер.

Серафина се завъртя. Хвърли се на шията на Нийла, после прегърна Язид и след това ги запозна с Коко. Всички стояха пред Колизея, насред тълпа от цивилни и войници. Валерио, Махди, двете Волнеро и херцогините бяха поели към двореца.

– Язид, толкова се радвам, че си добре. Нийлс, какво правите тук? Не трябваше ли да си на сигурно място у дома? – попита Сера.

– У дома вече не е сигурно място. Даже не е дом.

– Как така?

Нийла ù разказа как Порция е завладяла Матали. Яз добави как е изпразнила съкровищницата на империята и е убила великия везир и как те веднага тръгнали към Миромара, за да предупредят Сера за нея.

– А, и онова нещо, което ни трябваше. Намерих го – завърши Нийла, след като хвърли поглед на войниците наоколо.

Сера я разбра веднага. Наоколо имаше твърде много врагове, за да могат да си говорят свободно.