Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 115

– Спри, чичо, моля те! – промълви Сера. – Ако се е провинила в нещо, заслужава съд, а не хладнокръвно убийство.

Само че Валерио не направи нищо и Сера, заедно с всички останали в Колизея, се принуди да гледа как Лучия се изправя пред Алития.

Видя как мехтербашията, водачът на еничарите, ù подаде ятагана.

Как Лучия прокара острието му по дланта си.

И как Алития се наведе, за да вкуси кръвта ù.

В този момент Сера не издържа и сведе глава. Не искаше да гледа как паякът върши жестокото си дело.

– Алития! – прогърмя гласът на Валерио. – Каква е присъдата ти?

Серафина стисна юмруци в очакване на атаката на Алития.

Но паякът не нападна Лучия.

Паякът заговори.

– Приветсссствам те, Лучия, дъщеря от кръвта, законна нассследница на трона на Миромара…

Серафина рязко вдигна глава.

– Какво?! – възкликна тя.

Гледаше с недоумение как създанието затрополи към кралската ложа, как вдигна короната на Мероу от подиума и я постави на главата на Лучия. Същата корона, която и тя, Серафина, бе носила неотдавна.

Това не може да се случва, мислеше си тя. – Не е възможно. Алития е дело на боговете. Не може да сбърка.

Валерио заплува към Лучия. Взе ръцете ù и я целуна по челото.

После се обърна към зрителите и с тържествуваща усмивка каза:

– Добри хора! Давам ви вашата нова кралица… Лучия Волнеро… моята дъщеря.

Четирийсет и седем

 

На Серафина ù се зави свят. Сега всичко ù се изясни и ù призля. Как е могла да не забележи? Лучия, с гарвановочерната си коса, дълбоките сини очи и сребристи люспи беше точно копие на Валерио. И на Изабела всъщност. Тя приличаше повече на меровингианския род от самата Серафина.

Нищо чудно, че Валерио така и не се бе оженил, и нищо чудно, че Порция се бе омъжила. Тя бе избрала мъж, който прилича на Валерио, само няколко седмици, след като кралица Артемезия, бабата на Серафина, бе забранила брака между сина си и Порция. Защото е носела детето на Валерио. Този мъж, Сеян Адаро, бе умрял скоро след раждането на Лучия. Дали Порция и Валерио бяха продължили връзката си през всички тези години?

Сега коболдите за пореден път сплашиха тълпата и всички се радваха шумно, а Валерио отново вдигна ръце за тишина.

– Да, вярно е, добри хора. Лучия Волнеро е моя дъщеря, зачената с майка ù, дукесата, преди деветнайсет години. Тя е наследник от династията на Меровингите, както потвърди и Алития. Лучия искаше да запази произхода си в тайна и да прекара живота си скромно в служба на кралството. Но тъй като загубихме кралицата и принцесата и тъй като само русалка от меровингиански произход може да седне на трона на Миромара, тя смело и самопожертвователно се съгласи да поеме ролята на ваш владетел.

Разцъфнала от радост до баща си, Лучия разтегли устни в баракудената си усмивка.