Читать «В морските дълбини» онлайн - страница 25

– Моят избор – бе прошепнал. – Моят. Не техният. Мога само да се надявам, че и аз съм твоят избор.

В този момент кървавата песен се завихри в спирала и избледня.

Таласа погледна Серафина.

– И ти се чудиш дали те обича, така ли, глупава русалке? – запита тя.

– Преди не се чудех, учителко – отвърна Серафина. Разказа на Таласа за личните раковини, които ù беше пращал Махди, и за това как изведнъж бяха спрели да пристигат.

– От миналата година досега са дошли само няколко официални послания. Нищо друго. А сега... – гласът ù изтъня.

Таласа наклони глава.

– А сега? – повтори тя.

– А сега, изглежда, се е превърнал в съвсем различен мъж от този, в когото се влюбих. Много приливен, с дълга коса и обица, според Тавия. И с приятелка, според Лучия – каза Серафина тъжно.

– Лучия би казала всичко, за да те разстрои. Знаеш го. Нищо не би ù доставило по-голямо удоволствие от това да те види как се проваляш днес. Точно затова трябва да триумфираш. Ела, да поработим над онези трели и над...

Прекъсна ги звукът от рязкото отваряне на врата.

– Серафиииииииина! – пропя един глас.

Серафина се извърна, стресната. През вратата изплува русалка, облечена в жълто сари. Лъскавата ù черна коса стигаше чак до плавника ù. Кожата ù грееше в бледосиньо. От двете ù страни плуваха прислужници, които се олюляваха под тежестта на позлатени кутии, огромни мидени черупки, вързани с панделка, и кесии от прозрачен воал.

– Велика Нерия, какво... – започна да казва Таласа.

Но Серафина веднага бе познала русалката.

– Нийлааааа! – извика тя, за миг забравила всичките си грижи от радост, че вижда най-добрата си приятелка.

– Захаросано сюнгерче! Не мога да повярвам!!! – възкликна Нийла. – Ако знаеш само колко подаръци съм ти донесла!

Двете русалки заплуваха една към друга и се прегърнаха. Завъртяха се във водата и избухнаха в смях. Сега Нийла беше яркосиня. Тя беше биолуминесцентна, като рибата фенер или фосфоресцентната сепия. От кожата ù се излъчваше тайнствена светлина, когато беше развълнувана или когато наблизо имаше друга биолуминесцентна русалка или животно.

– Принцесо Нийла, нямате работа тук – скара ù се Таласа. – Насред упражнение сме за песен-заклинанието ù! Как успяхте да влезете?

– Тавия! – каза Нийла и се ухили.

Таласа се намръщи.

– И колко кесии бингбанги бяха нужни, за да я подкупите този път?

– Две – веднага отговори Нийла. – Плюс кутия зизита.

Тя пусна Серафина, взе красива розова кутия от една нестабилна купчина в ръцете на прислужниците и заплува към Таласа.

– Искрено съжалявам, че ви прекъснах, учителко. Ще позволите ли да ви предложа едно зизи? – попита тя и отвори кутията.

– Не, няма – строго рече Таласа. – Знам какво си намислила. Мен не можеш да подкупиш с бонбони.

– А една чилауонда, тогава? Или пък кандживуху? Не може да ми откажете едно кандживуху. Тези са най-добрите. На дворцовите готвачи им отнема три дни да ги направят. Имат осем пласта и пет различни заклинания – заобяснява Нийла и пъхна един бонбон в уста. – Ммм! Минискариди с пълнеж от карамелизирани зелени водорасли. Разкош! Ето, виждате ли?