Читать «В морските дълбини» онлайн - страница 23

Първия път, когато се заговориха, стана случайно. Серафина беше седнала в градините в южния парк на двореца и слушаше една раковина, когато покрай нея се плъзнаха Махди и придружителят му, посланик Акмал. Не я видяха. Беше се скрила сред горичка от корали – нависоко, зад един огромен ветрилообразен корал.

– Как намирате принцесата, Ваша Светлост? – чу да пита посланикът. – Прекрасна е, нали?

Серафина знаеше, че не бива да подслушва, но не можеше да се въздържи. Изпълнена с любопитство, тя се долепи до корала.

– Има ли значение как я намирам? – бе отвърнал Махди. – Тя е техният избор, на родителите ми и на техните съветници. Не е моят избор. Аз нямам право на избор.

Точно в този момент коралът ветрило – стар и крехък, се пропука под тежестта на Серафина. Откърти се от мястото си и тежко падна на морското дъно, като вдигна облак пясък във водата. Махди вдигна поглед и я видя.

– Опа. Доста неловко – каза тя.

– Чула си ни – отбеляза той.

– Не беше нарочно – рече Серафина. – Седях си горе и слушах една раковина, когато се появихте и... ами… не можах да не ви чуя. Виж, извинявай. Ще си тръгвам.

– Не, не си отивай. Моля те – каза Махди. Обърна се към посланика.

– Остави ни сами – заповяда му.

– Ваша Светлост, разумно ли е? Ще тръгнат приказки.

– Остави ни сами – повтори Махди, стиснал зъби.

Посланикът се поклони и отплува. Веднага щом изчезна, Махди се приближи до Серафина и ù помогна да пристъпи през острите ръбове на отчупеното ветрило. Седнаха на една скала.

– Аз съм този, който трябва да се извини – призна той. – Не трябваше да казвам това.

– Не е нужно да се извиняваш. Знам как се чувстваш.

Той се обърна към нея и я погледна.

– Но аз си мислех, че...

Серафина го прекъсна със смях.

– Какво си помисли? Че само защото съм момиче, нямам нищо против всичко това? Да се сгодя на шестнадесет и да се омъжа на двадесет? И то за някого, когото са избрали други, а не аз? Колко просветено, Ваша Светлост. Сега сме четиридесет и първи век, не десети, нали знаеш. Честно казано, предпочитам да направя докторат по древна атлантидска история пред това да се омъжа за теб.

След това започна често да усеща погледа на Махди върху себе си. Имаше красиви очи – тъмни и изразителни, оградени с дълги черни мигли. Понякога, по време на вечеря или на тържествена процесия, вдигаше очи и срещаше неговите. Той винаги извръщаше поглед.

Втория път, когато се случи двамата да останат сами, Серафина намери Махди, който се криеше. Имаше нова историческа раковина за слушане и бе успяла да се измъкне от придворните си. Единственият проблем бе, че някой се беше настанил в новото ù скривалище пръв. Махди беше седнал насред горичката от кафяви водорасли с нож в едната ръка и малък предмет с цвят на слонова кост в другата. Когато я чу да се приближава, се опита да ги скрие.

– Не може ли поне за момент да ме оставиш на мира? – уморено попита той.

Серафина се отдръпна.

– Извинявай. Нямах намерение да те притеснявам.

Махди рязко вдигна глава, когато чу гласа ù.