Читать «В морските дълбини» онлайн

Дженифър Донъли

Дженифър Донъли

Превод от английски Ирина Денева – Слав

Всички права запазени. Нито книгата като цяло, нито части от нея могат да бъдат възпроизвеждани под каквато и да било форма.

Оригинално заглавие The Waterfire Saga: Deep Blue

Дизайн на корицата SJI Associates, Inc.

Снимка на корицата Rachel Elkind & Roberto Falck

Илюстрация на корицата Shane Robenscheid

Превод Ирина Денева – Слав

Редактор Петя Дочева

Коректор Ина Тодорова

Издава „Егмонт България“ ЕАД

1142 София, ул. „Фритьоф Нансен“ 9

www.egmontbulgaria.com

Електронно издание, 2015

ISBN 978-954-27-1455-2

На Дейзи,

с цялата ми обич

... защото неведнъж, невидим, край брега се плъзвах,

смълчан, от лунните лъчи побягвах, със сенките

се сливах;

и още помня отзвуци и звуци, очертания неясни,

гледки – такива, каквито вечно са били:

и белите ръце – към бесните вълни протегнали

се неуморно, –

и себе си – момчето босоного, – с разветия

от вятъра перчем –

тогава дълго, дълго слушах.

„От люлката, люляла се неспирно“*

Уолт Уитман

* Из „Стръкчета трева“ в превод на Георги Славов и Цветан Стоянов. – Б. пр.

Пролог

Дълбоко в черните планини, в потайните доби на румънската нощ, дълбоко под студените, мрачни води на древната Олта, речните вещици пееха:

Дъще на Мероу, спри да сънуваш.

В детски игри не ще веч да палуваш.

Сънят ти умря, кошмарът дойде,

очи отвори, за да видиш добре.

От мястото си в сенките най-старата вещица, Баба Вража, наблюдаваше синия подводен огън с неспокоен, напрегнат поглед в блестящите си очи.

– Vino, răule. Arată-te – мълвеше на древния си език. Ела, зло. Покажи се.

Около подводния огън осемте речни вещици продължаваха да напяват. Здраво хванати за ръце, те плуваха в кръг обратно на часовниковата стрелка, мощните им опашки пореха водите.

Дъще на Мероу, ти си избрана.

Краят е близо, в света ще зейне рана.

Сипе се пясъкът, магията се разпростира,

стъпка по стъпка песента ни сила придобива.

– Vin, diavolul, vin – изръмжа Вража и се приближи до кръга. – Tu esti aproape… te simt… Ела, дяволе, ела… Наблизо си… усещам те…

Внезапно пламъците на подводния огън лумнаха нависоко, протегнаха се като змийски езици. Вещиците наведоха глави и стиснаха ръце още по-силно. Изведнъж една от тях, най-младата, извика. Приведе се напред, сякаш я разкъсваше силна болка.

Вража познаваше тази болка. Късаше вътрешностите като заострена сребърна кука. Тя доплува до младата вещица.

– Бори се с нея, dragă1 – рече ù. – Бъди твърда!

– Не… не мога. Много е силна! Богове, помогнете ми! – викаше вещицата. Кожата ù, с преливащите сиви нюанси на речното дъно, пребледня. Опашката ù се мяташе бясно.

– Бори се! Кръгът не бива да се разкъсва! Йелите не бива да губят кураж! – извика Вража.

Младата вещица нададе сърцераздирателен вик, надигна глава и вплете гласа си в песента. Когато запя, насред пламъците на подводния огън започнаха да се появяват форми. Завихриха се и се превърнаха в образ – бронзова порта дълбоко под водата, обвита в лед. Чу се звук, звукът от хиляди шепнещи гласове.

Шокорет… Амъжитор… Апатеон…

Зад портата нещо се раздвижи, сякаш се будеше от дълбок сън. Обърна безокото си лице на север и се разсмя.