Читать «В морските дълбини» онлайн - страница 27

– Бих те!

– Ще ти се! Стигнахме едновременно – каза Серафина.

– Аха, само дето те бих.

– Не мога да повярвам, че излязохме през прозорците. Океанът ще ни се види тесен, когато се приберем.

И Нийла, и Серафина знаеха, че да се излиза през прозорците, е невъзпитано. Цивилизованите русалки използваха вратите. Леля Ахади нямаше да е никак доволна.

– Е, да, сигурно, но си струваше – каза Нийла и извади два бонбона от джоба си. – Вземи. Пурпурен сюнгер с маринован морски таралеж. Направо е божествен. По-хубав от целувка.

– Чак толкова? – усъмни се Серафина, но взе бонбона.

– Ммм – измърка Нийла и захапа своя бонбон. Ядеше прекалено много бонбони. Така ставаше, когато беше нервна. Като например сега. Сера щеше да я попита за него. И тя какво щеше да ù каже?

Нийла се изтегна върху меката коралова трева и се взря нагоре, където по водата играеха слънчеви петънца.

– Толкова се радвам, че най-сетне стигнахме! – възкликна тя. – Пътуването беше направо разбиващо. Драконите, които яздехме, се стряскаха от всяка срещната гупа. Морските слонове, които носеха багажа, на два пъти се опитаха да избягат. Не можех и да спя, защото сънувах кошмари през цялото време.

– Така ли? Какви кошмари? – попита Серафина.

– Вече не ги помня – отвърна Нийла. Помнеше ги, но не ù се говореше за тях. Бяха глупави. – А чичо Билаал непрекъснато се притесняваше да не би да се появят Хищниците. Направо очакваше предводителят им, Каркарий, да му изскочи иззад всеки ъгъл. Нищо че даже не знае как изглежда Каркарий, понеже никой никога не го е виждал.

– Но никой не ви нападна, нали? – попита Серафина.

– Не, всичко мина добре. С нас пътуваха страшно много стражи. Но бях много щастлива, когато зърнах кулите на Серулия снощи, направо не мога да ти опиша.

– Много се радвам, че си тук, Нийла – каза Серафина. – Не можех да си представя да мина през докими без теб.

Сера още не беше попитала за него. Хубаво. Може би нямаше и да попита, ако Нийла се постараеше.

– Как върви песен-заклинанието? Нервна ли си? Какво ще облечеш? – изстреля Нийла.

– Не особено добре. Страшно. Не знам – отговори Серафина.

Нийла се изправи, стряскайки няколко любопитни риби игли, които се бяха приближили до русалките.

– Не знаеш какво ще облечеш? Как така не знаеш? Докими не е ли планирано от години?

– Роклята ми ще е подарък от Миромара. Най-добрите шивачи в кралството работят по нея. Само майка ми може да я види преди церемонията. Както и да е, роклята не е най-важното – завърши Серафина.

– Роклята винаги е най-важното.

– Ще пея песен-заклинание, няма да участвам в конкурс за красота. Това е сериозно, разбираш ли?

– Мила ми русалке, няма нищо по-сериозно от конкурс за красота. Животът е конкурс за красота. Поне това ми повтаря майка ми – рече Нийла. – Нямам търпение да ти покажа аз как ще съм облечена. Абсолютно недостижимо е. Тъмнорозово сари – основното парче е от морска коприна, но блузката и долната пола са от хиляди миниатюрни седефени мидички, зашити върху тюл. Исках горното парче да е в кралско синьо, но леля ми настоя да е розово. Сама си го уших.