Читать «В морските дълбини» онлайн - страница 26

– Това, което виждам, е, че сме се разсеяли – изсумтя Таласа и взе един бонбон от кутията. – Не може да останете много, принцесо Нийла. Само минута-две. Наистина трябва да работим.

– Разбира се, учителко. Само минута-две – обеща Нийла.

Таласа се поуспокои и отхапа от бонбона.

– О! Ммм. Кафяви водорасли с къри ли усещам?

Нийла кимна. Подаде ù друг бонбон.

– Плажна слива с гребенеста медуза и осолен рачешки хайвер. Не-дос-ти-жи-мо!

Таласа захапа бонбона.

– О, наистина е божествен – каза тя. – Е, предполагам, че една половинчасова почивка няма да ни се отрази зле – реши тя и отново посегна към кутията.

Нийла ù я даде цялата. Докато Таласа заповядваше на сепиите си да ù донесат чай, Нийла сграбчи Серафина за ръката и я издърпа от приемната. Излязоха в широк коридор с редици прозорци от двете страни, всичките отворени, за да влиза чиста вода.

– Дай опашка, русалке! – прошепна тя, докато затваряше вратите към приемната. – Коварният ми план успя. Реших, че добре ще ти дойде малко почивка.

– Правилно си решила – каза Серафина и се ухили.

– Внимание, опафаг право напред – рече Нийла.

– Ваша Светлост? Наред ли е всичко? Не бива да излизате в коридора без придружители – каза той.

Серафина изстена. Лично пространство, усамотеност, лично време с приятел – всички тези неща бяха невъзможни в двореца.

– Големи бели акули вляво – прошепна Нийла и посочи с глава към групичка прислужници, заплували нанякъде с четки и кофи.

– Добро утро, Ваши Светлости, добро утро – заповтаряха прислужниците с дълбоки поклони.

– Гигантска сепия право назад.

Това беше Тавия.

– Серафина? Принцесо Нийла? Защо се носите из коридора като костури?

Тя заситни към тях намръщена.

– Обградени сме, капитане. Боя се, че имаме само един изход – съобщи Нийла полугласно.

Серафина се изкикоти.

– Не говориш сериозно. Това не сме го правили, откакто бяхме на по осем годинки. А и тогава си навлякохме предостатъчно проблеми.

– Пу за мен Жакота Делахей! – каза Нийла.

– Винаги си заплюваш Жакота! – възпротиви се Серафина. – Тя е най-великият пират!

– Не се дръж детински. Ти може да си Саида ал Хура.

Нийла заплува към един прозорец от северната страна на коридора. Погледна Серафина с присвити очи и викна:

– Напусни кораба, моряко! Който стигне последен до развалините е земен плъх!

Беше казвала същите думи на Серафина, когато бяха малки, играеха на пиратски принцеси и Нийла беше решила да я предизвика да се надплуват.

Серафина заплува към прозорец от южната страна на коридора.

– Яж ми пяната, трюмен плъх!

– Едно, две, три! – викнаха те заедно.

След по-малко от секунда Серафина и Нийла се бяха гмурнали през прозорците и бяха изчезнали.

Седем

Решена да победи, Нийла се усука около острия връх на една кула и после се гмурна. Понесе се с бясна скорост надолу, стрелна се под една арка и стресна неколцина маталийски благородници, които идваха насреща ù. Насочи се към руините на двореца. Плуваше прекалено бързо и го знаеше, но не я интересуваше. Чувстваше се страхотно, когато пореше водата, чувстваше се силна и свободна.

Серафина беше профучала покрай една куличка, после се бе стрелнала под един мост и сега я настигаше. Нийла заплува още по-бързо, но Серафина успя да се изравни с нея. Допряха фасадата на стария дворец, или поне това, което бе останало от нея, едновременно. После се отпуснаха върху една туфа коралова трева, останали без дъх, но без да спират да се смеят.