Читать «В морските дълбини» онлайн - страница 22

Таласа отпъди спомените.

– Опитах се да угодя на гласовете. Започнах да създавам музика за тях, не за себе си, и от това пострадаха песен-заклинанията ми – разказа тя. – За щастие, успях да осъзная какво ми причиняват гласовете и се заклех никога да не го допусна отново. Реших да защитя сърцето си. Затворих го. Не допусках никого и нищо в него освен музиката.

– И аз ще направя така – каза Серафина решително.

– Не, дете мое. Разказвам ти всичко това, за да те убедя, че не бива да затваряш сърцето си.

– Но нали каза...

– А това, което все още не съм казала, е следното: Ако не допускаш никого в сърцето си, ще държиш мъката надалеч, но и любовта. Когато бях на шестнадесет, исках да бъда канта мага. Музиката и магията бяха единствените неща, които имаха значение за мен. Ти, от друга страна, ще бъдеш владетел на цяла държава, а най-голямата сила на владетеля идва от сърцето – от любовта, която дава на народа си, и от тази, която му дава народът.

Серафина обмисли думите на Таласа. Беше копняла да сподели чувствата си към Махди с някого. Беше копняла да открие сърцето си, но твърде много се страхуваше. Сега импулсивно допря пръсти до гърдите си и извади кървава песен. Дъхът ù секна от болката, защото тя бе много по-млада от Таласа и спомените ù бяха по-изострени. От изваждането им болеше.

– Трогната съм от доверието ти, дете мое – каза Таласа. – Сигурна ли си, че искаш да ми покажеш това?

Серафина кимна и Таласа загледа как се вихри кръвта във водата, как придобива форма и цветове, как превръща спомена в картина. Серафина гледаше заедно с нея. Това се бе случило преди две години, но за нея беше сякаш вчера. Беше станало, преди да започнат нападенията и изчезванията на хора. Преди да охладнеят отношенията между Миромара и Ондалина. Преди водите да станат толкова опасни.

Беше се случило в развалините на древния палат на Мероу.

Шест

Серафина се криеше.

От майка си, от министрите, от прислугата и от Махди.

Беше избягала. Това докарваше всички до лудост от тревога, но тя имаше нужда от няколко минути на ден, всеки ден, да се отдалечи от очите и ушите на двора. Днес това ù беше особено нужно. Женихът ù беше избран. Бе направено официално съобщение. Серафина се бе запознала с бъдещия си съпруг и бе решила, че изобщо не го иска.

Махди бе пристигнал в Миромара една седмица по-рано с родителите си – императора и императрицата, братовчедите си Нийла и Язид и кралската свита, за да се запознае с бъдещата си съпруга, както повеляваше обичаят. Беше на шестнадесет, сериозен, интелигентен и стеснителен. Не яздеше. Не се фехтуваше. Предпочиташе компанията на Дезидерио, братът на Серафина, с когото бяха на една възраст, и на Язид. Почти не проговори на Серафина, която бе две години по-малка от него. Държеше се учтиво с нея, както и с всички други, но нищо повече.

– Пълна гупа е. Предпочитам да се омъжа за Паломон – каза тя на Тавия. Паломон беше злонравният морски жребец на майка ù.