Читать «В морските дълбини» онлайн - страница 13

– И защо? – запита Козима. – Често съм се чудила. Защо не може просто да размахваме вълшебна пръчица? Би било мнооооого по-лесно.

– Защото богинята Нерия, която ни е дала магията, знаела, че песен-заклинанията се носят по-добре във водата от заклинанията, направени с вълшебна пръчка. Морето е пълно с опасности, дете мое. Смъртта има бързи перки.

– Но защо пеем заклинанията си, баронесо? Защо не може просто да ги изговаряме?

Баронесата въздъхна.

– Учат ли ви изобщо на нещо в училище днес? – попита тя. – Пеем, защото пеенето засилва магията. Всъщност, песента е магия. Cantare. Пак на латински. Означава...

– Пея.

– Да. А от cantare идват думите за „заклинам“ и „заклинание“. Canto и incantation, музика и магия. Помисли за звуците на морето, дете, за песента на китовете, за крясъка на чайките, за шепота на вълните. Толкова са красиви и толкова мощни, че всички създания по света усещат магията в тях, дори напълно немузикалните терагоги.

Баронесата взе един морски таралеж от подноса пред себе си, счупи черупката му със зъби и го изсмука.

– Ако – само ако – принцесата премине и двете изпитания – каза тя, – ще може да стигне до третата част, вричането. В тази част тя дава годежната си клетва и обещава на народа си, че ще се омъжи за мъжа, избран за нея, и ще даде на царството дъщеря от семейната кръв, както е направила майка ù преди нея. И баба ù, и всички останали чак до Мероу.

– Но защо, баронесо? – попита Козима.

– Мили богове! Още едно защо? Quia Merrow decrevit! Ето защо! – отвърна баронесата нетърпеливо.

– Ами ако Серафина не иска да се омъжва и да управлява Миромара, и да дава на царството дъщеря? Ами ако иска, де да знам, да отвори заведение и да продава чай с мехурчета?

– Не ставай смешна. Разбира се, че иска да управлява Миромара. Какви ги измисляш само!

Агнета посегна към втория морски таралеж. Козима се намръщи. А Серафина се усмихна с тъжен копнеж. Откакто се помнеше, задаваше същите въпроси и получаваше същия отговор: Quia Merrow decrevit. Като много други правила за света на възрастните, някои от повелите на Мероу ù изглеждаха безсмислени. Въпреки това трябваше да ги следва, независимо дали това ù харесваше, или не.

Разбира се, че иска да управлява Миромара! Така беше казала баронесата. Но истината беше, че понякога не искаше. От време на време, за няколко бунтовни секунди, се замисляше какво ли би станало, ако откаже да направи песен-заклинанието тази вечер и отплува да продава чай с мехурчета?

После се появи Тавия със закуската ù, разбъбри се и всички глупави мисли изчезнаха.

– Ето те и теб, миличка – отбеляза тя, докато слагаше сребърния поднос на една маса. – Водни ябълки, змиорки боровинки, маринован сюнгер – всичките ти любими неща. – Тя плесна едно зелено пипало. – Силвестър, стой далеч от закуската ù!

– Благодаря ти, Тавия – каза Серафина. Не беше гладна. Пое си дълбоко дъх и се приготви да започне песен-заклинанието отново, но Тавия не беше свършила.

– Досега не успях да ти разкажа – започна тя, притиснала синя щипка към гърдите си, – но срещнах личната прислужница на императрица Ахади тази сутрин в кухните. Беше дошла да вземе чая за господарката си. По случайност знам, че много обича корсикански четинести червеи, така че се погрижих да има достатъчно. След втората купа червеи, тя ми каза, че императорът е в добро здраве, а императрицата си е все същата командаджийка.