Читать «В морските дълбини» онлайн - страница 12

Повечето русалки на възрастта на Серафина можеха да правят само канта пракс заклинания или прости песни. Праксът беше практическа магия, която помагаше на морския народ да оцелее. Имаше заклинания за маскировка, които помагаха да се заблудят хищниците. Имаше заклинания за ехолокация, които помагаха при плуване в опасни води. Други заклинания помагаха да плуваш по-бързо или да направиш по-тъмен облак октоподно мастило. Заклинанията пракс бяха първите, на които се учеха децата, и дори онези с оскъдни магически способности можеха да ги пеят.

Серафина си пое дълбоко дъх и запя. Пееше тихо, така че никой да не може да я чуе, и се гледаше в една декоративна слюдена плоча. Не можеше да изпее цялото заклинание, защото щеше да разруши стаята, но можеше да упражнява части от него.

– Алития? Никога ли не си я виждала? Аз съм я виждала вече два пъти, мила моя, и смело мога да заявя, че е ужасяваща!

Това беше възрастната баронеса Агнета, която разговаряше с лейди Козима. Седяха в един ъгъл. Сивокосата баронеса носеше стряскащо ярка виолетова рокля. Козима бе облечена със синя туника, а по гърба ù се спускаше дебела руса плитка. Гласът на Серафина потрепери, разговорът им я беше разсеял.

„Нямаш причини да се страхуваш от нея, имай го предвид“, все повтаряше Изабела, но от всичко, което Серафина бе чувала за Алития, беше по-лесно да се даде такъв съвет, отколкото да се последва.

– Самите богове я направили. Белогрим, ковачът, я изковал, а Нерия ù вдъхнала живот – продължаваше Агнета, при това доста високо, защото беше почти глуха.

– Има ли целувки по време на докими? Чух, че имало – попита Козима, като сбръчка нос.

– Има малко накрая. Затвори очи, поне аз така правя – посъветва я баронесата и отпи глътка саргасов чай. Горещата течност, гъста и сладка като повечето русалски напитки, стоеше тежко във фината порцеланова чашка. Чашката, като всички останали порцеланови съдове в двореца, беше извадена от потънал терагогски кораб.

– Докими се състои от три части, дете мое, две изпитания и клетва.

– Защо?

– Защо ли? Quia Merrow decrevit! Това е на латински. Означава...

– Защото Мероу е повелила – довърши Козима.

– Много добре. Докими на гръцки означава „съд“ и церемонията наистина е съд. Алития се появява при първото изпитание, кръвопускането, за да се увери, че принцесата наистина носи семейната кръв във вените си.

– Защо?

– Quia Merrow decrevit – отвърна баронесата. Замълча, за да остави чашката си с чай на масичката. – Второто изпитание е заклинането. Прави се дяволски сложно песен-заклинание. Силният владетел трябва да има силен глас, тъй като, както знаеш, магията на една русалка е именно в нейния глас.