Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 94

— Тъмният лорд каза, че ще дойдеш.

Артас чу вече познатия му глас и се изпълни с въодушевление. Мал’Ганис беше тук! Явно все пак не са гонили вятъра.

— Тук свършва пътят ти, момче! Хванат си в ледения свод на света и само смъртта ще пее песента за гибелта ти.

Мурадин почеса брадата си и зашари с поглед наоколо. Извън огражденията на лагера се чуваше шум от битка.

— Т’ва изглежда зле — призна той с характерното за джуджетата разбиране. — Наобиколени сме.

Артас стоеше замислен, гневен.

— Можехме да успеем — прошепна той. — С Фростморн… можехме да успеем.

Мурадин отвърна поглед.

— Ами… момче… чудех се за тоя меч. И, ако тря’ва да съм честен… и за теб също.

На Артас му отне само секунда да разбере какво иска да му каже Мурадин.

— Искаш да кажеш, че знаеш как да го намерим?

Мурадин кимна и Артас го сграбчи за раменете.

— Каквито и съмнения да си имал, сега не може да се двоумиш. Не и когато Мал’Ганис е тук. Ако знаеш къде е, заведи ме при него. Помогни ми да взема Фростморн! Сам каза, че… не мислиш, че Мал’Ганис ще се зарадва да го види в ръцете ми. Войската на Мал’Ганис е по-многобройна от нашата. Без Фростморн ще загубим, разбираш, нали?

Мурадин го погледна с мъка и затвори очи.

— И’ам лошо предчувствие, момко. Зат’ва и не продължих… има нещо за тоя артефакт, как дойде информацията… нещо не е както тря’ва. Но обещах да стигна до края. Иди и ’земи няколко души с теб и да оти’аме да намерим тоя рунически меч.

Артас потупа по рамото стария си приятел. Това беше. Ще взема проклетия меч и ще го забия в черното ти сърце, Властелин на ужаса. Ще си платиш за всичко.

— Затворете онази пролука! — крещеше Фалрик. — Даван, огън!

Топовният гръм отекна през лагера, докато Артас бързаше към заместник-командира си.

— Капитан Фалрик!

Фалрик се обърна.

— Сър, напълно обградени сме. Може да удържим за известно време, но май ще ни надвият. Като… щом падне ли някой от нас, става един от тях.

— Знам, капитане. С Мурадин ще отидем да намерим Фростморн.

Очите на Фалрик се разшириха както от изненада, така и с надежда. Артас беше споделил част от историята за меча и вероятната му сила с някои от хората си.

— Щом го вземем, победата ни е сигурна. Можеш ли да ни осигуриш малко време?

— Да, Ваше Височество — Фалрик се усмихна, но продължи да изглежда напрегнат. — Ще задържим тези немъртви гадове.

Малко след това Мурадин, въоръжен с карта и някакъв странен светещ предмет, се присъедини към Артас и няколко от мъжете му. Беше намръщен и с тъжни очи, но вървеше изправено. Фалрик подаде сигнал и започна да привлича вниманието на врага. Повечето немъртви изведнъж се насочиха към него, освобождавайки задния изход на лагера.

— Да вървим — отсече рязко Артас.

* * *

Мурадин подвикваше за посоката, като от време на време поглеждаше в картата и светещия предмет, който явно пулсираше променливо. Придвижваха се по възможно най-бързия начин през дълбокия сняг, като спираха само за миг, за да потвърдят местоположението си. Облаците се насъбраха и небето притъмня. Заваля сняг и това още повече ги забави.