Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 90

— Заразата е стигнала дотук — каза той. — Сигурен съм, че Мал’Ганис не е имал повече трупове за извратените си цели.

Това беше достатъчно. Беше вярно, а и той не беше сигурен дали Мурадин щеше да разбере жестоката необходимост от това, което Артас бе принуден да извърши. Джейна и Утър определено не успяха, а дори видяха с очите си срещу какво трябваше да се изправи.

Мурадин изсумтя.

— Лоша ра’ота е т’ва. Мо’е тоя артефакт дето го търся, да свърши ра’ота, ако ще се изпра’яш срещу тоя властелин. Кат’ за рядък и магически предмет, тоя е просто красавец. Съвсем наскоро започнахме да сбираме информация за него, но откакто изобщо чухме за него… е, ние отдавна си го търсим… И’аме и няколко специални магически нещица за т’ва, но засе’а ня’аме късмет.

Мурадин отмести поглед от Артас и се загледа в далечината зад гърба му. За момент блясъкът в очите му изчезна и се смени с печал, която младият Артас не беше виждал досега.

Артас почака, изгарящ от любопитство, но не искаше да се показва като нетърпеливото дете, което Мурадин със сигурност помнеше. Мурадин се съвзе и отново се обърна към Артас.

— Търсим рунически меч, наречен Фростморн.

Фростморн. Тръпки преминаха през душата на Артас, чувайки тази дума. Зловещо име на легендарно оръжие. Руническите мечове не бяха нещо нечувано, но се намираха изключително рядко и притежаваха невероятна сила. Артас се загледа в чука си, който стоеше подпрян на едно дърво. Беше красиво оръжие и той много го ценеше, но напоследък Светлината като че светеше твърде слабо, ако изобщо се появеше. Но рунически меч…

Той изведнъж се изпълни с увереност, сякаш съдбата шепнеше в ушите му. Нортренд беше необятна земя. Определено не беше съвпадение, че се натъкна на Мурадин. Ако откриеше Фростморн… със сигурност щеше да успее да убие Мал’Ганис. Да спре тази зараза. Да спаси хората си. Имаше причина двамата с джуджето да са тук. Това беше дело на съдбата. Мурадин продължаваше да говори, а Артас се сепна и отново насочи вниманието си към него.

— Дойдо’ме да открием Фростморн, но колкото по’ече се приближаваме до него, толко’а по’ече немъртви се появяват. Малко съм стар, за да повярвам, че т’ва е съвпадение.

Артас се усмихна замислено. Значи и Мурадин не вярваше в съвпаденията. Предположението му все повече се затвърждаваше.

— Смяташ ли, че Мал’Ганис не иска да го намерим? — измъмри Артас.

— Определено не мисля, че ша остане мно’о доволен да види как го размахваш пред носа му.

— Явно ще можем да си помогнем взаимно — каза Артас. — Аз ще помогна на Лигата да открие Фростморн, а вие ще ми помогнете да се справя с Мал’Ганис.

— Чуден план — съгласи се Мурадин, а пушекът от лулата му се извиваше около него в синьо-черни нишки. — Артас, момче… намира ли се още от тая бира?

* * *

Минаха дни. Мурадин и Артас сравняваха записките си. Сега бяха на двойна мисия — Мал’Ганис и руническия меч. След време решиха, че ще е най-добре да навлязат навътре, а флотилията да се придвижи на север и да устрои нов лагер там. Наложи им се да се бият не само с немъртви, но и с глутници озверели от глад вълци — странни същества, които сякаш бяха наполовина върколаци и наполовина човеци. Освен тях се оказа, че и някаква тролска раса се е настанила удобно в мразовития север, както братовчедите им се бяха навъдили в горещите джунгли на Странгълторн. Мурадин не беше изненадан от срещата с подобни създания колкото Артас. Явно малки групи, подобни на т.нар. „ледени тролове“, се навъртаха около столицата на джуджетата Айрънфордж.