Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 88

Но това би било пълна лудост. Властелинът на ужаса беше безочлив и сигурен, че ще успее да победи човешкия принц. Артас трябваше да повярва, че е тук. Трябваше. Разбира се, това можеше да означава, че Джейна е била права. Мал’Ганис наистина е тук, но му е поставил капан. Всичките мисли на Артас бяха мрачни и колкото повече се задълбочаваше в тях, толкова повече се вбесяваше.

* * *

Бяха изминали две седмици, когато Артас най-сетне откри нещо, което да му вдъхне надежда. Мъжете бяха пръснати в различни посоки, когато първата двойка разузнавачи се върна с новината за голямо струпване на немъртви. После откриха споменатите немъртви — на парчета в замръзналата земя. Преди Артас да успее да реагира, той и хората му се оказаха под обстрел.

— Покрийте се! — извика той и мъжете се разтичаха към дървета, скали, дори снежни преспи.

Почти веднага след началото на атаката дойде и краят й.

— По дя’олите! Вий не сте немъртви! Вий сте си живи!

Беше глас, който Артас много добре познаваше и който не очакваше да чуе в тази далечна земя. Само един можеше да ругае толкова възторжено и за момент Артас забрави защо беше тук, какво търсеше и почувства чиста радост и носталгия по отминалите дни.

— Мурадин? — извика Артас шокиран и щастлив. — Мурадин Бронзбиърд, ти ли си?

Якото джудже пристъпи иззад наредените оръжия и надникна внимателно. Върху навъсеното му лице за миг се ширна усмивка.

— Артас, момко! Не мислех, че точно ти ша до’деш да ни спасиш!

Той се втурна напред, с лице още по-скрито в рунтавата брада, която Артас помнеше от малък — ако изобщо беше възможно, а малко по-сбръчканите му очи светеха от радост. Протегна ръце, изтича до Артас и го прегърна през кръста. Артас се засмя… О, Светлина, от толкова дълго време не се беше смял… и прегръщал стария си приятел и учител. Щом се пуснаха, Артас се сети за думите на Мурадин.

— Да ви спасим ли? Мурадин, дори не знаехме, че сте тук. Ние дойдохме, за да…

Артас изведнъж реши да премълчи. Все още не знаеше как щеше да реагира Мурадин и затова просто му се усмихна.

— Това може да почака — каза той. — Хайде, стари приятелю. Лагерът ни не е далеч от тук. Изглежда с хората ти имате нужда от топла храна.

— Има ли и биричка, ведна’а казвам да — засмя се Мурадин.

С пристигането на Артас, Мурадин, заместник-командирът му Бейлгън и останалите джуджета в лагера възцари празнично настроение. Дори безпощадният студ като че поомекна. Артас знаеше, че джуджетата са свикнали със студения климат и са здрави и силни същества, но забеляза облекчението и благодарността, които се изписаха по брадатите лица, когато им беше поднесена купа гореща яхния. Не му беше лесно, но Артас премълча въпросите, които толкова го глождеха, докато Мурадин и хората му бяха добре настанени. После той покани Мурадин по-далеч от центъра на лагера, близо до палатката си.