Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 89

— Е — започна той, докато бившият му учител гребеше в купичката си с бързото темпо на неуморна джуджешка машина, — какво всъщност правите по тези земи?

Мурадин преглътна храната си и посегна към бирата си.

— Ами, момко, не е нещо, дето мо’еш да споделиш с всеки.

Артас кимна с разбиране. Само няколко души от флотилията му знаеха истинската причина за идването им в Нортренд.

— Благодаря за доверието, Мурадин.

Джуджето го потупа по рамото.

— Пораснал си, момко, наистина. Щом си успял да стигнеш до тая забра’ена земя, имаш пра’о да разбереш к’во пра’йм тука с момчетата. Търся е’на легенда.

Очите му проблеснаха, докато отпиваше от бирата си и после продължи.

— Хор’та ми винаги са имали интерес към редките предмети, знайш, нали?

— Така е.

Артас си помни, че беше чул за Мурадин и сформиране на нещо, наречено Лигата на изследователите. Със седалище в Айрънфордж, членовете й обикалят по света в търсене на археологически съкровища.

— Значи си по работа на Лигата?

— Точно тъй. Мно’о пъти съм идвал тука. Тая земя има странно привличане. Не издава тайните си лесно… и т’ва я прави още по-интересна.

Джуджето разрови чантата си, извади дневник с кожена подвързия, който изглежда беше преживял доста и го подаде на Артас. Принцът го взе и започна да разгръща страниците. Имаше стотици рисунки на същества, забележителности и останки.

— На пръв поглед не изглежда кой знай к’во.

Разглеждайки рисунките, Артас нямаше как да не се съгласи.

— През по’ечето време само проучваме — продължи Мурадин. — И учим.

Артас затвори дневника и го върна на Мурадин.

— Останахте изненадани като ни видяхте — не защото бяхме немъртви, а по-скоро, че не бяхме такива. Откога сте тук… и какво научихте?

Мурадин изгреба купичката си, обра остатъците с парче хляб и изяде и него. После леко въздъхна.

— А-а, липсват ми сладкишите на пекарите в двореца.

После затърси лулата си.

— Да ти кажа, тука сме достатъчно дълго, за да разберем, че нещо не е наред. Има няк’ва… нарастваща сила. Лоша е и ста’а още по-лоша. Говорих с б’ща ти. Мисля, че т’ва нещо не му харесва просто да си стои тука, в Нортренд.

Артас потисна тревогата и вълнението си, стараейки се да си придаде спокоен вид.

— Мислиш ли, че може да застраши хората ми?

Мурадин се облегна назад и запали лулата си. Миризмата на подбран тютюн погали успокояващо ноздрите на Артас — нещо познато в тази непозната земя.

— Точно тъй. Мисля, че е свързано с появата на тия досадни немъртви.

Артас реши, че е време също да сподели това, което знаеше. Говореше бързо, но спокойно, разказвайки на Мурадин за заразеното зърно. За Кел’Тузад и Култа на прокълнатите, както и за собствения си ужасяващ спомен от срещата с превърнатите фермери. Също и за срещата си с Мал’Ганис, Властелина на ужаса, който се оказал отговорен за заразата, за насмешливата му покана да дойде тук, в Нортренд. Спомена и Стратхолм, но бегло.