Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 9

— … достатъчна да покрие земята от бряг до бряг — каза ужасено Лотар.

Точно тези чудовища атакували Стормуинд и превърнали жителите в бежанци или… трупове, осъзна Артас. Разговорът се нажежаваше, щом някой от придворните изкажеше съмнение относно думите на Лотар. Лордът започна да се гневи, но Теренас успокои напрежението и закри срещата.

— Ще свикам владетелите на съседните кралства — заяви той. — Тези събития засягат всички ни. Ваше Височество, предлагам Ви своя дом и закрила, докато са Ви нужни.

Артас се усмихна. Вариан щеше да остане в замъка — с него. Колко хубаво, че ще има друго благородно момче, с което да си играе. Артас се разбираше добре с Калия, която беше две години по-голяма от него, но все пак беше момиче, а колкото и да харесваше Джарим, възможностите му за игра с него бяха твърде ограничени. Вариан обаче беше принц — също като него, и заедно щяха да тренират, да яздят и да се разхождат…

— Казвате, че трябва да се готвим за война.

Гласът на баща му рязко прекъсна мислите му и настроението на Артас отново помръкна.

— Да — отвърна Лотар. — Война за оцеляването на расата ни.

Артас преглътна тежко и възможно най-безшумно се измъкна от ложата.

* * *

Както предполагаше, не след дълго принц Вариан беше поканен в стаята за гости. Самият Теренас придружаваше момчето, нежно поставил ръка върху рамото му. Дори да беше изненадан от присъствието на сина си в гостната, не го показа.

— Артас. Това е принц Вариан Рин, бъдещият крал на Стормуинд.

Артас се поклони на своя равнопоставен.

— Ваше Височество — каза той почтително. — Добре дошли в Лордерон. Искаше ми се само обстоятелствата да бяха по-радостни.

Вариан грациозно отвърна на поклона му.

— Както казах и на крал Теренас, особено съм благодарен за подкрепата и приятелството Ви в това трудно време.

Гласът му беше студен, пресилен и изтощен. Артас взе пелерината, туниката и панталоните му, ушити от рунклот и мейджуийв, и красиво бродирани. Толкова бяха мръсни, сякаш Вариан ги беше носил половин живот. Явно си беше мил лицето, но по слепоочията и под ноктите му имаше следи от мръсотия.

— След малко слугите ще Ви донесат храна и кърпи, гореща вода и вана, за да се освежите, принц Вариан.

Теренас продължаваше да се обръща към момчето с титлата му. Нямаше да е за дълго, но Артас разбираше защо кралят я подчертаваше сега. Вариан имаше нужда да се чувства все още уважаван и все още от благородно потекло сега, когато беше загубил всичко, освен живота си. Вариан сви устни и кимна.

— Благодаря — едва промълви той.

— Артас, оставям го на грижите ти.

Теренас стисна окуражително рамото на Вариан, после излезе и затвори вратата след себе си.

Двете момчета се взряха един е друг. Умът на Артас блокира. Настъпи неловка тишина. Накрая Артас изпусна:

— Моите съболезнования за баща Ви.

Вариан потръпна, обърна се и се отправи към огромните прозорци, гледащи към езеро Лордамиър. Снегът, който чакаха цяла сутрин, вече се бе появил и се стелеше тихо, покривайки земята с нежно одеяло. Жалко — при хубаво време можеше да се види целият път до крепостта Фенрис.