Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 10

— Благодаря.

— Сигурен съм, че е загинал в честна битка и се е борил докрай.

— Беше убит — гласът на Вариан беше рязък и безчувствен.

Артас се завъртя и го изгледа шокиран. Изражението му в профил, осветено от студената светлина на зимния ден, беше неестествено спокойно. Само очите му, силно зачервени, кафяви и изпълнени с болка, изглеждаха живи.

— Доверен приятел успя да й уреди среща насаме с него. Тогава тя го уби. Прониза го право в сърцето.

Артас зяпна. Смърт в славна битка беше достатъчно трудна за преглъщане, но това…

Без да се усети, той постави длан върху ръката на принца.

— Вчера видях как се ражда жребче — каза му той.

Прозвуча глупаво, но беше първото нещо, което му дойде на ум и го изрече искрено.

— Щом времето се проясни, ще те заведа да го видиш. Кончето е просто невероятно.

Вариан се обърна и се вгледа продължително в Артас. По лицето му се изписаха най-различни емоции — обида, недоумение, благодарност, копнеж, разбиране. Накрая очите му се напълниха със сълзи и Вариан отмести поглед. Скръсти ръце и се преви, а раменете му се затресоха от плача, който усилено се опитваше да сподави. Но не успя и все пак освободи силните и изтерзани ридания за баща, за кралство, за начин на живот, които вероятно не беше имал възможност да оплаче до този момент. Артас стисна ръката му и усети, че е твърда като камък.

— Мразя зимата — проплака Вариан, а дълбочината на болката, изразена с тези две прости и привидно нелогични думи, трогнаха Артас.

Той не издържа на гледката на толкова силна мъка и чувство на безпомощност, затова отмести ръката си, обърна се и се загледа през прозореца.

Навън продължаваше да вали сняг.

Две

Артас беше объркан. Мислеше, че щом вече се заговори за орки, най-накрая ще започне сериозни тренировки и то вероятно с новия си най-добър приятел Вариан. Вместо това стана точно обратното. В резултат от надвисналата война с Ордата, всички способни да размахват меч, включително и майсторите ковачи, постъпиха във войската. Вариан съжали по-малкия си другар и известно време беше до него, но накрая въздъхна и го изгледа съчувствено:

— Артас, не искам да прозвуча грубо, но…

— … аз съм ужасен.

Вариан се смръщи. В тренировъчната зала двете момчета, облечени с кожени ризници и шлемове, се упражняваха в бой с дървени мечове. Вариан отиде до стойките, закачи меча си и си свали шлема.

— Изненадан съм колко си подвижен и бърз.

Артас се намръщи. Познаваше Вариан достатъчно добре и знаеше, че по-големият принц се опитва да смекчи удара. Той го последва начумерено, закачи меча си и започна да развързва защитната си ризница.

— В Стормуинд започваме да тренираме от много малки. На твоята възраст вече имах специално изработени за мен доспехи.

— Не увъртай — измърмори Артас.

— Съжалявам.

Вариан се засмя и Артас неохотно също му се усмихна. Въпреки че първата им среща беше изпълнена с мъка и неудобство, Артас откри, че Вариан притежава силен дух и по начало е оптимистично настроен.