Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 11

— Просто се чудя защо баща ти не прави същото за теб.

Артас знаеше защо.

— Опитва се да ме предпази.

Вариан придоби сериозен вид, докато окачваше кожената си ризница.

— Моят баща също се опитваше да ме предпазва. Не се получи. Реалността намира начин да се натрапи — каза той и погледна към Артас. — Обучен съм да се бия. Не съм обучен да обучавам. Мога да те нараня.

Артас пламна. Нямаше намек, че Артас може да нарани него. Вариан явно усети, че само затъва по-надълбоко и потупа момчето по рамото.

— Виж какво. Щом войната свърши и отново имаме свободен инструктор, ще дойда с теб да поговорим с крал Теренас. Сигурен съм, че ще ме настигнеш за нула време.

* * *

Войната наистина свърши и Алиансът възтържествува. Лидерът на Ордата, някога великият Оргримар Дуумхамър, беше доведен в столицата, окован във вериги. И Артас, и Вариан бяха впечатлени да видят шествието на могъщия орк през Лордерон. Туралиън, младият паладин лейтенант, който победил Дуумхамър, след като оркът посякъл благородния Андуин Лотар, проявил милост и решил да пощади звяра. Теренас, кралят с добро сърце, продължил в същия дух и забранил атаките срещу създанието. Започнаха викове, освиркване и весели крясъци. Оркът, който ги беше тероризирал толкова дълго време, изглеждаше безпомощен и беше станал обект на присмех и подигравки, а това повдигаше духа на всички. Но Оргримар Дуумхамър нямаше да пострада под закрилата на Теренас.

За пръв път Артас виждаше лицето на Вариан изкривено от омраза и като че ли не можеше да го вини. Ако орките бяха убили Теренас и Утър, сигурно и той самият щеше да иска да заплюе грозното зелено нещо.

— Той трябва да бъде убит — изръмжа Вариан, проследявайки с гневен поглед въвеждането на Дуумхамър в замъка. — И ми се иска аз да съм този, който ще го направи.

— Той ще бъде отведен в Ъндърсити — каза Артас.

Древните кралски крипти, тъмници, канали и заплетени тунели, намиращи се дълбоко под замъка, бяха получили това име, сякаш беше някакво съвсем отделно място. Тъмен, усоен, мръсен — Ъндърсити беше предназначен само за затворници или мъртъвци, но най-бедните от бедняците все някак успяваха да се промъкнат там. За някой останал без дом пак беше по-добре, отколкото да измръзне до смърт навън. И, ако някой търсеше нещо… не съвсем законно, дори Артас знаеше, че това бе мястото, където ще се намери. От време на време стражите слизаха за поредната чистка в отчаян и в крайна сметка напразен опит да разчистят мястото.

— Никой не може да се измъкне от Ъндърсити — Артас успокои приятеля си. — Ще загине в плен.

— Прекалено е хубаво за такъв като него — отвърна Вариан. — Туралиън е трябвало да го убие, докато е имал възможност.

Думите на Вариан звучаха пророчески. Великият оркски водач изглежда се радваше на обидите и омразата, които се сипеха върху него. Оказа се, че изобщо не е омаломощен. Артас дочу оттук-оттам как, дали подмамени от отчаяния му вид или не, стражите са допуснали немарливост в защитата. Никой не беше сигурен как точно е избягал Оргримар Дуумхамър, тъй като никой не беше оживял, за да докладва — всеки страж, застанал на пътя му, бил с прекършен врат. Дуумхамър беше оставил след себе си пътека от трупове — без да прави разлика между стражи, бедняци или затворници. Тя водеше от широко отворената му килия, минаваше през Ъндърсити и стигаше до единствения изход — зловонната канализация.