Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 7
Кристи Голдън
Тронната зала беше осезаемо по-топла от двора, макар да беше просторна, изградена от мрамор и камък и покрита с висок купол. Дори в мрачни дни като този, осмоъгълният прозорец на върха на купола пропускаше изобилна естествена светлина. По стените имаше запалени факли, които добавяха топлина и оранжев оттенък на залата. Подът беше украсен с печата на Лордерон, представляващ сложна плетеница от кръгове, но сега тя беше скрита под събралите се хора, чакащи реда си за среща с краля.
Крал Теренас седеше в издигнатия на подиум и покрит със скъпоценности трон. Русата му коса беше прошарена само около слепоочията, а на лицето му се изписваха леки бръчици по-скоро от усмивка, отколкото от мръщенето, което се отпечатваше както на лицето, така и в душата. Красивите му одежди в сини и виолетови нюанси имаха бляскава златна бродерия, която отразяваше светлината на факлите и проблясваше като короната му. Теренас беше леко наведен напред, вслушан в мъжа пред себе си — подчинен благородник, чието име Артас не можеше да си спомни. Синьозелените очи на краля бяха приковани в мъжа.
За миг Артас просто застина, загледан в баща си, мислейки си за чие пристигане предстоеше да съобщи. Той, също както Вариан, беше син на крал — принц по кръв. Но Вариан беше останал без баща. Артас си представи празния трон и древната песен по случай коронясването му и усети как една буца се надига в гърлото му. В името на Светлината, нека този ден остане далеч, далеч в бъдещето.
Вероятно усетил втренчения поглед на сина си, Теренас се обърна към портата. За миг в очите му проблесна усмивка, но вниманието му бързо се върна към молителя.
Артас прочисти гърлото си и пристъпи напред.
— Извинете за прекъсването. Татко, те пристигат. Видях ги! Ще са тук до час.
Теренас бързо съобрази. Знаеше кои са „те“. Той кимна:
— Благодаря ти, сине.
Хората започнаха да се споглеждат. Много от тях също знаеха кои са „те“ и затова започнаха да се оттеглят. Теренас вдигна ръка.
— Не. Времето е хубаво и пътят е чист. Ще пристигнат, когато могат и нито миг по-рано. Дотогава нека продължим — отсече той и се усмихна натъжено. — Имам усещането, че след като дойдат, ще трябва да отложим тези изслушвания. Затова нека сега да свършим колкото може повече работа.
Артас изгледа баща си, изпълнен с гордост. Ето затова хората обичаха Теренас толкова много — затова и кралят обикновено се правеше, че не знае за срещите на сина си с простолюдието. Теренас дълбоко обичаше хората си и беше успял да предаде това чувство на сина си.
— Татко, позволете да ги посрещна.
За миг Теренас изгледа сина си от глава до пети и поклати глава:
— Не. Мисля, че е по-добре да пропуснеш тази среща.
Артас остана като зашлевен. Да я пропусне? Та той беше на девет години! Нещо ужасно се е случило с важен съюзник и едно момче, не много по-голямо от него, е останало без баща заради това. Артас усети внезапен пристъп на гняв. Защо баща му толкова настояваше да го предпази? Защо не му позволяваха да присъства на толкова важна среща?