Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 8

Той преглътна язвителния отговор, който щеше да изрече, ако беше насаме с баща си. Сега, в присъствието на толкова много хора, просто нямаше смисъл да спори с него, дори да беше абсолютно прав. Момчето пое дълбоко дъх, поклони се и излезе.

След около час Артас Менетил се беше спотаил на един от многото балкони, които гледаха към тронната зала. Вътрешно се усмихваше доволно, знаейки, че е достатъчно дребен, за да се скрие под столовете, ако някой се появеше да души наоколо. Малко се притесняваше, защото след година-две нямаше да може да го прави. Но след година-две със сигурност баща му щеше да е осъзнал, че той заслужава да присъства на подобни срещи и нямаше да му се налага да се крие. Тази мисъл му хареса. Момчето нави на руло мантията си, подложи я като възглавница и зачака. Залата беше затоплена от разпалените въглища, факлите и многото тела, събрани натясно. Топлината и тихото боботене на хората го успокоиха и той едва не заспа.

— Ваше Величество!

Мощният и плътен глас прокънтя и стресна Артас.

— Аз съм Андуин Лотар, рицар от Стормуинд.

Тук са! Лорд Андуин Лотар, единственият защитник на Стормуинд… Артас се измъкна изпод стола, изправи се, внимавайки да остане скрит зад синята завеса на ложата и скришом надникна.

Лотар беше самото олицетворение на воин, помисли си Артас, докато го оглеждаше от глава до пети. Висок, здраво сложен, мъжът носеше тежката броня с такава лекота, която показваше колко добре е привикнал с тежестта й. Макар да имаше дълги, гъсти мустаци и къса брада, той беше почти изцяло плешив, а малкото му останала коса беше вързана на тънка опашка. До него стоеше възрастен мъж във виолетова роба. Погледът на Артас се спря върху момчето, което можеше да бъде единствено принц Вариан Рин. Висок, още слаб, но с широки рамене — очертаващи форми, които един ден щяха да се изпълнят — принцът изглеждаше блед и изтощен. Артас потръпна при вида на младежа, малко по-голям от него, но вече изглеждащ изгубен, сам и изплашен. Щом се обърнаха към него, Вариан се окопити и отговори с подобаваща вежливост. Теренас имаше голям опит в това да предразполага хората да се чувстват уютно. Не след дълго той разпусна почти всички придворни и стражи и слезе от трона, за да поздрави гостите.

— Моля, седнете — каза той, като сам предпочете да приседне на подиума, вместо по право — на великолепния си трон.

После придърпа бащински Вариан до себе си. Артас се усмихна. Скритият млад принц на Лордерон гледаше и слушаше внимателно, а думите, които стигаха до ушите му, звучаха почти нереално. Но, докато оглеждаше великия воин на Стормуинд и най-вече изнурения вид на бъдещия крал на великолепното царство, Артас постепенно осъзна, че това не е измислица. Всичко това беше убийствено истинско и ужасяващо.

Мъжете говореха за създания, наречени „орки“, които по някакъв начин са се навъдили в Азерот. Огромни, зелени, с бивници вместо зъби и жадуващи за кръв, те сформирали „орда“, която се придвижвала като неудържима вълна.