Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 6

— Горкият Вариан — промълви той, а очите му се насълзиха от съчувствие.

Утър го потупа небрежно по рамото.

— Да — отвърна той. — Черен ден за момчето.

Изведнъж Артас потрепери, но не от студа на ясния зимен ден. Чудесният следобед, синьото небе и пейзажът от нежни снежни вълни внезапно помръкнаха.

* * *

Минаха няколко дни и Артас стоеше в укреплението на замъка. Беше донесъл чаша горещ чай на Фалрик, един от стражите, и му правеше компания. Срещи като тези със семейството на Балнир, миячките, слугите, ковачите и изобщо с почти всички подчинени в двореца не бяха нещо необичайно. Теренас винаги се мръщеше, но Артас знаеше, че никой нямаше да бъде наказан, ако си говори с него. Даже понякога се чудеше дали баща му всъщност не одобрява всичко това.

Фалрик се усмихна доволно и направи дълбок поклон в знак на искрено уважение. След това свали ръкавиците си, за да стопли ръце на горещата чаша. Очакваха сняг и небето беше бледосиво, но засега денят беше ясен. Артас се облегна на стената със скръстени ръце и подпря брадичка върху тях. Виждаха се белите хълмове на Тирисфал, а надолу — пътят, който минаваше през гората Силвърпайн и водеше до Саутшор. По него щяха да минат Андуин Лотар, магът Кадгар и принц Вариан.

— Виждат ли се вече?

— Не, Ваше височество — отвърна Фалрик и сръбна от чая си. — Може да се появят днес, утре или вдругиден. Ако се надявате да ги видите, сър, може доста да почакате.

Артас му се усмихна, а от очите му извираше радост.

— По-добре, отколкото уроците.

— Ами, сър, Вие знаете по-добре от мен — отвърна дипломатично Фалрик, очевидно опитвайки се да скрие усмивката си.

Докато стражата си довършваше чая, Артас въздъхна и за пореден път погледна надолу към пътя. В началото беше забавно, но вече ставаше скучно. Искаше му се да отиде да види как е жребчето на Брайтмейн, но знаеше, че трудно ще може да се измъкне за няколко часа, без да го усетят. Фалрик беше прав — Лотар и Вариан може да са на няколко дни път от тук, ако…

Артас премигна няколко пъти. Бавно повдигна брадичка от ръцете си и присви очи.

— Идват! — извика той, сочейки с ръка към пътя.

Фалрик забрави за чашата и моментално се озова до него. Той кимна.

— Остър поглед, принц Артас! Маруин! — извика той.

Войникът се появи и застана мирно.

— Кажи на краля, че Лотар и Вариан наближават и ще са тук до един час.

— Слушам, капитане — отговори младият войник и козирува.

— Аз ще му кажа! Аз ще отида! — възкликна Артас в движение.

Маруин се поколеба, погледна към началника си, но Артас беше решен да го изпревари. Той се втурна по стълбите, подхлъзна се на леда и трябваше да скочи до долу. Бързо притича през двора, приплъзна се, за да спре пред тронната зала. От бързане без малко да забрави да заеме подобаваща стойка. Днес Теренас имаше срещи с хора от народа, за да изслуша тревогите им и да им помогне с каквото може.

Артас отметна качулката на красиво бродираната си червена пелерина от рунклот. Пое си дълбоко въздух и издиша, а дъхът му излезе като лека мъгла. Като наближи портите, кимна на двамата стражи, а те с отмерени движения го поздравиха и се обърнаха да му отворят.