Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 79

Това беше неочаквано. Тя погледна от Артас към Утър и обратно.

— Н-не знам.

— Напротив, знаеш.

Той беше прав и тя отчаяно го знаеше.

— Не би ли загинала сега, вместо от заразата? Не би ли искала да умреш като здравомислещ човек, отколкото да бъдеш съживена, за да се нахвърлиш върху всеки и всичко, което си обичала в живота си?

Лицето й се смачка.

— Т-това бих избрала, да. Но не можем да направим този избор за всички. Не виждаш ли?

Той поклати глава.

— Не, не виждам. Трябва да прочистим този град, преди някой да успее да избяга и да разпространи болестта. Преди някой да успее да се превърне. Така е милостиво и е единственото решение, за да спрем заразата тук и сега, докато е още в зародиш. И точно това възнамерявам да направя.

Сълзи от мъка блеснаха в очите на Джейна.

— Артас… дай ми малко време. Само ден-два. Ще докладвам на Антонидас и ще свикаме спешна среща. Може да открием някакъв начин да…

— Нямаме ден-два! — изстреля Артас. — Джейна, това разболява хората за часове. Може би минути. Видях го в Хартглен. Няма време за размисъл или обсъждане. Трябва да действаме. Сега. Или ще стане твърде късно.

Той се обърна към Утър, пренебрегвайки Джейна.

— Като твой бъдещ крал, заповядвам ти да прочистиш този град!

— Още не си станал крал, момче! Нито пък бих се подчинил на такава заповед дори и да беше!

Настъпи напрегната тишина.

— Артас… любими, най-добър приятелю… моля те, не прави това.

— Тогава считам отговора ти за измяна.

Гласът на Артас беше студен и рязък. Ако беше зашлевил лицето й, Джейна нямаше да се изненада толкова.

— Измяна? — Утър изломоти объркан — Ума ли си изгуби, Артас?

— Дали? Лорд Утър, по наследственото ми право и властта на короната си освобождавам теб от командване и паладините ти от служба.

— Артас! — изкрещя Джейна шокирана. — Не може просто…

Той се завъртя яростно и отсече.

— Свършено е.

Тя се вторачи в него. Артас се обърна към хората си, които стояха мълчаливо и загрижено слушаха разговора.

— Тези от вас, които искат да спасят земята ни, последвайте ме! Останалите… изчезвайте от очите ми!

Джейна пребледня, замаяна. Наистина щеше да го направи. Щеше да влезе в Стратхолм и да посече всички живи мъже, жени и деца, които бяха зад стените му. Тя размаха и стисна юздите на коня си. Той наведе глава и изцвили срещу нея, издухвайки топлия си дъх от меката си муцуна към бузата й. Тя силно завиждаше за неведението му.

Зачуди се дали Утър няма да атакува бившия си ученик. Но той беше дал обет да служи на принца си, дори да беше освободен от командване. Тя видя как жилите на шията му изпъкват като връв и сякаш чуваше как скърца със зъби, но той не атакува господаря си. И все пак лоялността не възпря езика му.

— Пресече ужасна граница, Артас.

Артас се загледа в него и после сви рамене. Обърна се към Джейна, търсейки да срещне очите й и за миг… само за миг… изглеждаше като себе си, честен, млад и леко уплашен.

— Джейна?