Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 75

— Глупак! Какво правиш? Можех да те прегазя!

Мъжът беше напълно непознат, но на Артас му се стори някак познат. Висок, широкоплещест, той носеше мантия, цялата покрита с лъскави черни пера. Чертите му оставаха скрити под сянката на качулката му, но очите му блестяха, вторачени в Артас. Изпод прошарената му брада се белна усмивка.

— Нямаше да ме нараниш, а и имах нужда от вниманието ти — каза той с дълбок и благ глас. — Говорих с баща ти, младежо. Той не пожела да ме чуе и сега дойдох при теб.

Той се поклони, а Артас се намръщи. Явно… му се подиграва.

— Трябва да поговорим.

Артас изсумтя. Той знаеше, че този загадъчен странник с впечатляващи одежди изглежда познат. Беше някакъв мистик — Теренас беше споменал за самозвания пророк, който може да се превръща в птица. Беше проявил наглостта да се появи в тронната зала на Теренас и да дрънка за края на човечеството.

— Нямам време за това — изръмжа Артас и хвана юздите.

— Чуй ме, момче.

Гласът на мъжа не звучеше подигравателно. Сякаш изплющя като камшик и Артас се принуди да го изслуша.

— Тази земя е изгубена! Сянката вече падна и не можеш нищо да сториш, за да я спреш. Ако наистина искаш да спасиш хората си, поведи ги през морето… на запад.

Артас едва сдържа смеха си. Баща му беше прав — този човек беше луд.

— Да избягам? Мястото ми е тук и единственият ми избор е да защитя хората си! Няма да ги оставя в подобно противно положение. Ще открия виновника за всичко това и ще го унищожа. Ако си предполагал нещо друго, значи си глупак!

— Аз ли съм глупакът? Може и да съм, щом реших, че синът може да е по-мъдър от баща си.

Блестящите му очи изглеждаха разтревожени.

— Изборът ти вече е направен. Ти не би се съгласил с някой, който вижда повече от теб.

— Само твърдиш, че виждаш повече. Аз знам какво виждам и какво съм видял и това е, че хората ми се нуждаят от мен тук!

Пророкът се усмихна натъжено.

— Ние не виждаме само с очите си, принц Артас, а с мъдростта и сърцето си. Ще ти кажа едно последно нещо. Само запомни: колкото повече се стремиш да избиеш враговете си, толкова по-бързо ще предадеш хората си в ръцете им.

Артас отвори уста, готов за язвителен отговор, но в същия миг фигурата на странника се промени. Мантията му го обгърна, като че беше втора кожа. Лъскави черни криле изникнаха от тялото му, което се смали до размерите на обикновен гарван. Едно пронизващо гракане и птицата, която допреди малко беше човек, се стрелна във въздуха, завъртя се веднъж и отлетя.

Артас се загледа след нея леко обезпокоен. Човекът изглеждаше… толкова сигурен…

— Съжалявам, че се скрих, Артас.

Гласът на Джейна се появи от нищото. Стреснат, Артас се завъртя и се огледа наоколо. Тя се появи пред него с разкаяно изражение.

— Просто исках да…

— Не го казвай!

Артас видя как тя се сепна, сините й очи се разшириха и моментално съжали, че й се беше сопнал. Но не трябваше да се промъква така и да го шпионира.

— Той дойде и при Антонидас — каза тя след малко, упорито опитвайки се каже това, което си беше наумила. — Аз… трябва да ти кажа, че усетих невероятна сила около него, Артас.