Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 73

Те продължаваха да прииждат. Една вълна след друга. Неговите мъже — хората му се превръщаха в тези неща. Тъкмо беше вдигнал уморени ръце за поредния си удар, когато на фона на целия грохот се чу познат глас.

— За Лордерон! За краля!

Мъжете се строиха под пламенния вик на Утър, Носителя на Светлината, и подновиха атаката си. Утър беше дошъл със солидно подкрепление от рицари — свежи и готови за битка. Те не трепнаха при вида на немъртвите. Джейна, която въпреки силната си умора беше дошла с Утър и рицарите му, явно добре ги беше подготвила и никой не загуби време за излишни реакции. Немъртвите умираха все по-бързо, а вълните им срещаха неумолимата атака от чук, меч и огън.

* * *

Джейна падна, краката й отказаха и тя се свлече, след като последните немъртви избухнаха в пламъци и се строполиха наистина мъртви. Тя придърпа кожената си манерка и дълго пи вода. После с трепереща ръка изрови малко сушено месо. Битката свърши… засега. Артас и Утър свалиха шлемовете си. Косите им бяха сплъстени от пот. Джейна загриза месото си, докато гледаше как Утър оглежда морето от немъртви трупове, кимайки доволно. Ужасен, Артас се беше загледал в нещо. Джейна проследи погледа му и се намръщи учудена. Навсякъде лежаха трупове, но Артас се беше вторачил в подпухналото и наядено от мухи тяло не на някой от войниците му, дори не на човек, а на кон. Утър отиде до ученика си и го потупа по рамото.

— Изненадан съм, че успя да удържиш толкова време, момко — каза той с топъл глас и горда усмивка. — Ако не бях дошъл точно тогава…

Артас се завъртя.

— Виж, направих каквото можах, Утър!

Джейна и Утър замигаха изненадани от суровия му тон. Реагираше пресилено… Утър не го кореше. Хвалеше го.

— Ако бях дошъл с цял рицарски легион, щях да…

Утър присви очи.

— Не е време да се давиш в гордост! Според думите на Джейна това е само началото.

Морскозелените очи на Артас се преместиха върху Джейна. Още преживяваше това, което беше приел за обида и за пръв път, откакто го познаваше, Джейна усети как леко потръпва от пронизващия му поглед.

— Или не забеляза, че войските на немъртвите се увеличават с всеки паднал от нашите? — заупорства Утър.

— Тогава трябва да ударим водача им! — избухна Артас. — Кел’Тузад ми каза кой е и къде да го намерим. Той е нещо, наречено Властелин на ужаса. Името му е Мал’Ганис и се намира в Стратхолм. Стратхолм, Утър — мястото, където си станал паладин на Светлината. Това не значи ли нещо за теб?

Утър въздъхна уморено.

— Разбира се, но…

— Ако трябва, сам ще отида и ще убия Мал’Ганис! — извика Артас.

Джейна спря да дъвче и се загледа в него. Никога досега не го беше виждала такъв.

— Успокой се, момко. Колкото и да си смел, не може да вярваш, че сам ще победиш човека, който командва мъртвите.

— Тогава ела с мен, Утър. Но аз тръгвам със или без теб.

Преди дори Джейна или Утър да успеят да кажат нещо, той се метна на седлото, завъртя коня и препусна на юг.