Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 71

— Не стреляйте! — извика Артас, докато отрядът му го настигаше в галоп.

Той дръпна юздите толкова рязко, че конят му се стресна и подскочи.

— Аз съм принц Артас! Какво става тук? Защо сте въоръжени?

Всички свалиха пушките си, очевидно изненадани да видят принца с очите си.

— Сър, няма да повярвате какво става тук.

— Пробвайте ме — отговори Артас.

Той не се изненада от началото на разказа — че мъртвите са възкръснали и са ги нападнали. Това, което го изненада, бяха думите „огромна армия“. Той погледна към Джейна. Тя изглеждаше напълно изтощена. Кратката почивка, която бяха направили през нощта, очевидно не беше достатъчна, за да се възстанови.

— Сър — извика един от разузнавачите, който дотича до тях. — Армията… идва насам!

— По дяволите! — измърмори Артас.

Малката група мъже и джуджета можеха да влязат в схватка, но не и да се справят с цяла армия от проклетите неща. Артас взе решение.

— Джейна, аз оставам тук, за да защитавам селото. Ти иди възможно най-бързо при лорд Утър и му кажи какво се случва.

— Но…

— Тръгвай, Джейна! Всяка секунда е от значение!

Тя кимна. „Благослови я, Светлина, и дано успее да запази самообладание.“ Той й спести признателната си усмивка, преди тя да прекрачи портала, който беше отворила, и да изчезне.

— Сър — каза Фалрик и нещо в тона му накара Артас да се обърне. — П-по-добре вижте това.

Артас проследи погледа му и сърцето му се сви. Празни сандъци… със знака на Андорал…

Упорито надявайки се, Артас попита с треперещ глас:

— Какво е имало в сандъците?

Един от мъжете на Хартглен го изгледа учудено.

— Само зърно от Андорал. Не се тревожете, милорд. Вече беше раздадено на хората. Имаме предостатъчно хляб.

Това беше миризмата — не типичната миризма на изпечен хляб, а малко странна, леко сладникава… И Артас разбра. За миг остана зашеметен от чудовищната ситуация, от истинския обхват на ужаса. Зърното е раздадено… и изведнъж се появява огромна армия немъртви…

— О-о, не — прошепна той.

Мъжете се вторачиха в него и той се опита да каже нещо, но гласът му още трепереше. Но този път не от ужас, а от гняв. Заразата няма за цел просто да убива хората. Не, не, беше много по-мрачно и по-зловещо от това. Трябва да ги превръща в…

Преди мисълта на Артас да се избистри, мъжът, който му обясни за сандъците, се сгъна на две. Още няколко го последваха. Странна зелена светлина обгърна телата им, започна да пулсира и се усили. Мъжете се хванаха за стомасите и се строполиха, а от устата им бликна кръв и попи по ризите им. Един от тях протегна ръка към Артас, молейки се за лек. Вместо това той — отвратен и ужасен, се вторачи в мъжа, който се превиваше от болка и умря за секунди.

Какво беше сторил? Мъжът молеше за лек, а Артас дори не вдигна ръка. Но можеше ли такова нещо да бъде излекувано, чудеше се той, загледан в трупа. Може ли Светлината дори да…

— Милостива Светлина! — извика Фалрик. — Хлябът…

Артас се сепна от крясъка, идващ от гузния му транс. Хлябът… онзи хляб… благотворен и питателен… сега беше повече от смъртоносен. Артас понечи да извика и предупреди хората си, но езикът му беше като глина в устата му. Заразата от зърното подейства преди дори принцът да намери думи. Очите на мъртвеца се отвориха. Той се изправи, клатейки се.