Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 69

Накрая Артас беше там. С яростен вой той замахна и с помитащо движение бляскавият светещ чук уцели коленете на Кел’Тузад. Той полетя назад. Другите също атакуваха, изливайки мъката и гнева си. Мечовете им посичаха и кълцаха немъртвите пълчища, причината за цялото бедствие.

Въпреки силата и магията си, Кел’Тузад сякаш наистина можеше да умре като всеки смъртен. И двата му крака бяха изкривени и потрошени от помитащия удар на Артас. Робата му беше пропита с кръв, бляскаво черно върху матовочерно, а от устата му се стичаше червена струйка. Подпря се на ръце и се опита да говори, плюейки кръв и зъби. След малко опита отново.

— Наивен… глупак — успя да изфъфли той. — Смъртта ми няма с нищо да промени крайния резултат… сега… За Немъртвите пълчища по тази земя това е… началото.

Раменете му се огънаха, той затвори очи и падна.

Тялото му моментално започна да гние. Разлагането, което траеше няколко дни, се случи за секунди — плътта избледня, подпухна и се пръсна. Мъжете се сепнаха и отстъпиха назад, покривайки носовете и устата си. Някои се обърнаха, за да повърнат от вонята. Артас се загледа едновременно отвратен и доволен, без да може да отмести поглед. От трупа струяха течности, плътта се стапяше и почерняваше. Неестественото разлагане се забави и Артас се обърна, за да си поеме чист въздух.

Джейна стоеше мъртвешки бледа с черни кръгове около широко отворените си шокирани очи. Артас отиде до нея и я обърна настрани от ужасната гледка.

— Какво се случи с него? — попита тихо той.

Джейна преглътна, опитвайки се да се успокои. Явно отново се опитваше да намери сили, откъсвайки се от случилото се.

— Смята се, че, ако некромантите не са напълно точни в магическите си практики… Ъ-ъм, ако бъдат убити, се превръщат в… — гласът й затихна и изведнъж тя изглеждаше просто като една пребледняла уплашена жена — … в това.

— Хайде — каза нежно Артас. — Да тръгваме към Хартглен. Трябва да ги предупредим… ако вече не е късно.

Те оставиха тялото, където беше повалено, и повече не го погледнаха. Артас изрече безгласна молитва към Светлината, за да не стигнат твърде късно. Не знаеше какво щеше да направи, ако пак се провалеше.

* * *

Джейна беше изтощена. Тя знаеше, че Артас иска да спести възможно най-много време и споделяше загрижеността му. Ставаше въпрос за живота на много хора. Затова, когато я попита дали ще може да издържи нощта без да спира, тя кимна.

Яздеха неспирно вече четири часа, когато Джейна се намери наполовина свлечена от коня си. Явно от голямата умора беше изгубила съзнание за няколко секунди. Изведнъж я обзе страх и тя се вкопчи в гривата на коня, притегли се върху седлото и рязко дръпна юздите, давайки знак на коня да спре. Остана на място, трепереща, с юзди в ръцете. След няколко минути Артас забеляза, че е изостанала. Тя дочу, че заповядва на всички да спрат. Повдигна очи и го видя как се връща към нея в лек галоп.