Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 50

Празничното настроение започна няколко седмици по-рано, когато Джейна ги поздрави с театралното си изпълнение по запалването на сламения човек. Тя получи разрешение да остане през цялата зима, ако иска, въпреки че Даларан не беше толкова далеч за човек, който можеше да се телепортира. Нещо се беше променило. Беше едва доловимо, а в същото време и сериозно. С Джейна Праудмуър вече се отнасяха така, сякаш беше нещо повече от дъщерята на владетеля на Кул Тирас, сякаш беше повече от приятел. Отнасяха се с нея като с член на кралското семейство.

Артас го разбра за пръв път, когато майка му я взе заедно с Калия, за да премерят официалните си дрехи за бала на Уинтър Вейл. И друг път бяха идвали гости за бала, но Лиан никога досега не беше проявявала желание да съчетава облеклото си с това на дъщеря си. Теренас също все по-често канеше Джейна и Артас на срещите с хората, за да слушат заедно исканията им. Джейна седеше от лявата му страна, а Артас — от дясната. Така тя заемаше позиция почти равна на тази на сина му.

Е, Артас си помисли, че просто такова е логичното обяснение. Не беше ли така? Той си спомни какво беше казал на Калия преди години: „Явно всеки от нас си има задължения. Ти да се омъжиш за когото татко избере, а аз — за когото се налага в името на кралството.“

Джейна щеше да е добър избор за кралството. Тя щеше да е добър избор и за него самия. Но защо мисълта за това го тревожеше толкова много?

* * *

През нощта срещу Уинтър Вейл беше натрупал сняг. Артас стоеше пред прозореца и гледаше към замръзналото езеро Лордамиър. Снегът беше започнал да вали на зазоряване и беше спрял преди около час. Небето беше черно кадифе, звездите — малки ледени диаманти и на лунната светлина всичко изглеждаше спокойно, тихо и магическо.

Нежна ръка се мушна в неговата.

— Красиво е, нали? — тихо каза Джейна.

Артас кимна, без да поглежда към нея.

— Предостатъчно муниции.

— Моля?

— Муниции — повтори Джейна. — За бой със снежни топки.

Той се обърна към нея и ахна. Не му беше позволено да вижда роклите, които тя, Калия и майка му щяха да облекат за бала тази вечер и остана възхитен от вида й. Джейна Праудмуър изглеждаше като снежно момиче. От обувките, които сякаш бяха изваяни от лед, бялата рокля, обагрена с бледосиньо до сребърната диадема, която поемаше топлия блясък от факлите — тя беше просто сърцераздирателно красива. Но не беше като ледена кралица или статуя, тя беше топла, мека и жива, златистата й коса падаше свободно по раменете й, бузите й розовееха под чудните й очи — сините й очи, които светеха от радост.

— Ти си като… бяла свещичка — каза той. — Бяла и златиста.

Той посегна да си хване един кичур и го преви през пръстите си. Тя се усмихна.

— Да — засмя се тя и посегна към неговата коса. — Децата със сигурност ще са русокоси.

Артас се вцепени.

— Джейна… ти да не си…

Тя се изкикоти.

— Не, още не. Но няма причина да мислим, че няма да можем да имаме деца.