Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 52

— Не искам да затварям вратата — каза тихо той. — Просто…

— Всичко е наред, Артас. Разбирам.

Той отстъпи крачка назад, хвана я за раменете и я погледна в очите.

— Наистина ли?

Тя се засмя.

— Наистина ли? Не, но всичко е наред. Или поне един ден ще стане. В това съм сигурна.

— Джейна, просто искам да съм сигурен, че това е правилното нещо. И за двама ни. Не искам да се провалям. Не мога да се проваля.

Тя кимна. Пое си дълбоко дъх, окопити се и му се усмихна… с истинска, макар и болезнена усмивка.

— Хайде, принц Артас. Трябва да придружите приятелката си на бала.

Артас някак си преживя вечерта, както и Джейна, въпреки че Теренас не спря да ги гледа странно. Той не искаше да каже на баща си, поне още не. Беше напрегната и нещастна вечер и в един момент, по време на паузата между танците, той се загледа в бялото снежно одеяло, в посребреното от луната езеро и се замисли защо всичко лошо се случваше все през зимата.

* * *

Генерал-лейтенант Еделас Блакмуър не изглеждаше особено щастлив от специалната си среща с крал Теренас и принц Артас. Всъщност изглеждаше така, сякаш искаше да се измъкне незабелязано.

Годините не го бяха пожалили, нито физически, нито с картите, които му беше раздала съдбата. Артас си спомняше симпатичния, енергичен военен командир, който, въпреки прекаленото си увлечение към чашката, поне изглеждаше, че не се поддава на пагубното й действие. Но явно вече не. Косата на Блакмуър беше прошарена, беше напълнял и с кървясали очи. За щастие, беше трезвен. Ако се беше появил на срещата пиян, Теренас, който беше твърд поддръжник на идеята за мярката във всичко, щеше да откаже да се види с него.

Блакмуър беше тук днес, защото беше забъркал сериозна каша. Много сериозна. По някакъв начин по време на пожар почетният орк гладиатор Трал беше избягал от Дърнхолд. Блакмуър се беше опитал да премълчи и лично да потърси орка, но такава тайна, огромна колкото самия зелен орк, нямаше как да се крие вечно. Докато излезе наяве, слухът естествено се беше разпространил мигновено — оркът бил освободен от някакъв вражески лорд, който искал да подсигури победите си в игрите, от ревнива любовница, която се опитала да го злепостави, от някаква група хитри орки, които не били засегнати от странната летаргия… не, не — от самия Оргрим Дуумхамър и от дракони, които се промъкнали, след като приели човешка форма и подпалили затвора с дъха си.

Артас беше впечатлен от орка на арената, но още тогава се беше замислил дали е било добра идея един орк да бъде възпитан и обучен да се бие. Когато пристигна вестта, че Трал е на свобода, Теренас веднага повика Блакмуър за обяснение.

— Достатъчно лошо е, че си счел за добра идея да обучиш орка да участва в гладиаторски двубои — започна Теренас. — Но да го научиш на военна стратегия, да го научиш да чете и пише… Трябва да Ви попитам, генерал-лейтенант… какво, в името на Светлината, си мислехте, че правите?