Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 48

Тя изглеждаше леко изненадана, но се усмихна, а в помръкващото небе зазвучаха имената и на двамата млади. Артас и Джейна тръгнаха по пътеката, водеща до плетения гигант и се спряха пред него. Артас вдигна ръка в знак за тишина.

— Скъпи сънародници, днес съм тук с вас, за да честваме заедно една от най-почитаните нощи — нощта, в която си спомняме за хората, които не са вече сред нас и нощта, в която захвърляме нещата, които ни пречат да продължим напред. Ще изгорим статуята на сламения човек като символ на годината, която си отива, както фермерите изгарят остатъците от ожънатите полета. Пепелта ще подхрани почвата, а нашият ритуал ще подхрани душите ни. Радвам се да видя толкова много хора тук тази вечер. И с удоволствие предоставям честта да запали сламения човек на лейди Джейна Праудмуър.

Очите на Джейна се разшириха. Артас се обърна към нея с дяволита усмивка.

— Тя е дъщеря на героя от войната адмирал Делин Праудмуър и е на път да се превърне в могъща магьосница. Тъй като магьосниците владеят огъня, смятам, че на нея се полага честта да запали статуята тази вечер. Съгласни ли сте?

Както очакваше Артас, всички извикаха одобрително. Артас се поклони на Джейна, прошепвайки й:

— Направи го зрелищно — на хората ще им хареса.

Джейна кимна, обърна се към хората и им помаха с ръка. Радостните викове се усилиха. Тя отскубна няколко косъма зад ухото си, за миг потръпна нервно, но успя да запази спокойствие. Затвори очи, вдигна ръце и започна да изрича заклинанието.

Джейна беше облечена в огнени цветове — червено, жълто и оранжево. В ръцете й започна да се оформя малка огнена топка. Първоначално слабата й светлина се усили и за миг самата Джейна изглеждаше като огън в очите на Артас. Тя държеше огъня майсторски и с лекота, и той разбра, че времето, когато тя трудно контролираше заклинанията си, отдавна е отминало. Тя нямаше да се превърне в могъща магьосница, очевидно вече беше такава — на практика, макар и без титла.

Джейна протегна двете си ръце. Огнените топки излетяха като куршуми, изстреляни към огромния сламен човек. Той веднага избухна в пламъци, а хората онемяха и след миг гръмнаха бурни ръкопляскания. Артас се усмихна доволно. Сламеният човек никога не беше пламвал толкова бързо, когато е бил подпалван по традиционния начин с обикновен пламък.

Джейна отвори очи и помаха с ръка, усмихвайки се щастливо. Артас се наведе към нея и прошепна:

— Невероятно, Джейна.

— Искаше зрелище — отвърна тя засмяно.

— Така е, наистина. Но това се получи прекалено хубаво. Опасявам се, че вече ще искат всяка година ти да палиш статуята.

Джейна се обърна към него.

— Това проблем ли ще бъде?

Светлината от искрящия огън танцуваше по тялото й, осветявайки красивите й черти и отразявайки се в златната диадема в косата й. Артас остана без дъх при вида й. Тя винаги е била привлекателна и той я хареса в мига, в който я видя за пръв път. Тя му беше приятел, довереник, вълнуващ флирт. Но сега буквално я виждаше в нова светлина.