Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 49

Отне му малко време да възвърне гласа си.

— Не — нежно каза той. — Не би било никакъв проблем.

Те се присъединиха към тълпата, танцуваха около огъня и не дадоха на стражите и миг покой — криеха се между хората, здрависваха се и разменяха поздрави с тях. Накрая успяха и да се скрият от зорките им очи и да се измъкнат. Артас поведе Джейна през коридорите в задната част на замъка към личните стаи на кралското семейство. Изведнъж се появиха няколко слуги, които минаваха напряко към кухнята. За малко щяха да ги хванат, но те успяха да се прикрият, затаявайки дъх и прилепвайки плътно до стената.

После стигнаха до стаята на Артас. Той затвори вратата, подпря се на нея и придърпа Джейна в обятията си. Последва дълбока целувка. Но Джейна беше тази, която първа се отдръпна и го поведе за ръка към леглото. По кожата им продължаваше да танцува светлината от горящия отвън сламен човек.

Той я последва, като замаян, като насън. Застанаха до леглото с ръце, стиснати толкова здраво, че Артас се уплаши, че пръстите й ще се счупят в ръцете му.

— Джейна — прошепна той.

— Артас — отвърна тя и го целуна и с две ръце погали лицето му.

Артас беше като замаян, толкова я желаеше, че в мига, в който тя се отдръпна, се почувства ограбен. Усети нежния и топъл дъх по лицето си, когато му прошепна:

— Готови ли сме… за това?

Артас беше готов да отговори на шега, но знаеше какво точно го пита. Не можеше да си се представи по-готов, за да приеме това момиче докрай в сърцето си. Беше отказал на милата Тарета, която не беше първата, получила отрицателен отговор. Той знаеше, че Джейна е по-неопитна от самия него в това отношение.

— Готов съм, ако и ти си — прошепна той с пресипнал глас.

Понечи да я целуне и забеляза познатата бръчица на челото й.

Ще я залича с целувки, обеща си той, повеждайки я към леглото си. Ще накарам всичките ти тревоги да изчезнат завинаги.

По-късно сламеният човек вече беше напълно изпепелен и единствено синьобялата луна осветяваше спящата фигура на Джейна. Артас лежеше буден и прокарваше пръсти по извивките на тялото й. От време на време се замисляше докъде щеше да доведе всичко това, но беше щастлив просто да се наслади на мига.

Той не хвърли клонче в огъня, защото нямаше от какво да иска да се отърве. Нито пък имаше сега, помисли си той, навеждайки се да я целуне. Джейна се събуди с лека въздишка и се обърна към него.

— Май никой нищо не може да ти откаже — прошепна тя, повтаряйки думите си от деня, в който се целунаха за пръв път. — Най-малко пък аз.

Без да разбере защо, за миг го побиха студени тръпки и той я притисна към себе си:

— Не се отказвай от мен, Джейна. Никога не се отказвай от мен. Моля те.

Тя го погледна с блеснали на лунната светлина очи.

— Никога не бих го направила, Артас. Никога.

Осем

Дворецът никога досега не беше толкова красиво украсяван за празника Уинтър Вейл. С идването си Мурадин, който винаги беше безупречен посланик, беше донесъл традицията на джуджетата в Лордерон. С времето тя стана особено популярна, а тази година хората като че ли наистина я вземаха присърце.