Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 47

Артас беше доволен и с удоволствие пое новите си отговорности. Очевидно адмирал Праудмуър и архимаг Антонидас бяха стигнали до същите изводи. Така все по-често Джейна Праудмуър придружаваше вестоносците от Даларан до Столицата, когато се налагаше да бъдат изпратени такива.

— Ела за летния Фестивал на огъня — изведнъж каза той.

Тя го погледна, внимателно държейки яйце в едната си ръка и прибирайки косата от лицето си с другата.

— Не мога. Лятото е много натоварено време за учениците в Даларан. Антонидас вече ме предупреди, че ще трябва да остана там до края.

В гласа й прозвуча съжаление.

— Тогава аз ще дойда при теб през лятото, а ти ще дойдеш за Халоус Енд — каза Артас.

Тя поклати глава и се засмя.

— Много си упорит, Артас Менетил. Ще опитам.

— Не, ще дойдеш.

Той се присегна през масата, отрупана с внимателно изпразнени, ярко оцветени яйца и дребни бонбони и сложи ръце върху нейните. Тя се усмихна все още срамежливо и леко поруменя. Щеше да отиде.

* * *

Преди Халоус Енд имаше няколко по-малки фестивали. Едни бяха мрачни, други бяха весели, а този — по малко и от двете. Смяташе се, че тогава границата между живите и мъртвите изтънява и тези, които са я преминали, могат да бъдат усетени от все още живите. Според традицията, в края на жътвата, преди да се появят зимните ветрове, пред замъка се издигаше сламена статуя. По залез-слънце в нощта на церемонията статуята се подпалваше. Гледката беше изумителна — запален огромен плетен човек, погълнат от пламъци в настъпващата нощ. Всеки, който искаше, можеше да се приближи и да хвърли клонка в огъня, като по този начин „изгори“ това, което не иска да задържи в тихото време за размисъл, което зимното бездействие предоставяше.

Това беше селски ритуал, водещ начало от незапомнени времена. Артас смяташе, че в днешно време много малко хора наистина вярваха, че изгарянето на клонка ще реши проблемите им и дори още по-малко вярваха, че е възможно да се свържат с мъртвите. Той поне не вярваше, но го чакаше с нетърпение. Все пак беше важен празник, който щеше да доведе Джейна в Лордерон.

Беше си наумил да й направи малка изненада.

Беше точно след залез-слънце. Тълпата беше започнала да се събира в късния следобед. Някои хора се бяха подготвили за пикник, а други щяха да прекарат последните няколко есенни дни навън сред хълмовете на Тирисфал. Навсякъде бяха поставени стражи, които да следят за неприятностите, които много хора, струпани на едно място, обикновено създаваха, но Артас не очакваше никакви произшествия. Когато излезе от двореца, облечен в туника, бричове и мантия в есенни цветове, тълпата избухна. Той се спря и помаха на хората, приемайки поздравите им, после се обърна и пое ръката на Джейна.