Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 45

Сега той чакаше до един от рядко използваните коридори пред полица за книги, преструвайки се, че преглежда заглавията. Джейна трябваше да се върне от упражненията си по огнена магия. С леко неудобство му беше споделила, че все още тренира близо до затвора, където има достатъчно вода. Трябваше да мине оттук, за да стигне до стаята си. Артас се ослуша. И ето — бързото и леко тупкане на пантофките й. Той се обърна, взе една от книгите и се престори, че чете, следейки коридора с крайчеца на окото си.

Както обикновено, Джейна беше облечена с традиционната за чираците роба. Косата й блестеше като слънце, а на лицето й се беше изписала характерната бръчица, която не беше знак на недоволство, а отразяваше концентрирана, дълбока мисъл. Дори не го забеляза. Той бързо прибра книгата и се втурна към коридора, за да не я изпусне. Хвана я за ръката и я придърпа в сянката.

Както винаги, тя не се стресна. Хвана книгите си с едната си ръка, а другата премина зад врата му и те се целунаха.

— Здравей, милейди — прошепна той, целувайки шията й.

— Здравей, принце мой — отвърна му засмяно тя и въздъхна.

— Джейна — чу се глас. — Защо си…

Двамата бързо се разделиха и виновно се загледаха към натрапника. Джейна изпуфтя тихо и поруменя.

— Кейл…

Лицето на елфа беше сдържано, но беше стиснал зъби, а в очите му гореше гняв.

— Изпусна една книга, когато си тръгваше — каза той, размахвайки книгата. — Тръгнах след теб, за да ти я върна.

Джейна погледна към Артас, захапвайки долната си устна. Той се стресна колкото нея, но успя да се усмихне. Прегърнал Джейна с една ръка, той се обърна към Кейл’тас.

— Много мило от твоя страна, Кейл — каза той. — Благодаря.

За миг помисли, че Кейл’тас ще се нахвърли отгоре му. Въздухът около мага пращеше от гняв и възмущение. Той беше много силен и Артас знаеше, че няма да може да му се опре. Въпреки това, той посрещна погледа му и не отстъпи и на милиметър. Кейл’тас сви юмруци и остана на място.

— Срамуваш ли се от нея, Артас? Така ли е? — Кейл’тас изсъска. — Заслужава времето и вниманието ти само ако никой не знае, нали?

Артас присви очи.

— Мислех да избегна неприятностите от ненужно шушукане. Знаеш как става, Кейл, нали? Някой подхвърля нещо и преди да се усетиш, всички го приемат за истина. Бих искал да запазя репутацията й…

— Да запазиш? — извика Кейл’тас. — Ако те е грижа за нея, щеше да я ухажваш открито и гордо като истински мъж.

Той погледна към Джейна. Гневът му изчезна и за миг на негово място се появи болка. После изчезна и тя. Джейна сведе очи.

— Оставям ви… да се видите. И не се тревожете, няма да кажа и дума за това.

Кайл засили книгата към Джейна и явно неособено ценното томче тупна в краката й и я стресна. Виолетово-златистата му роба се завъртя и той изчезна. Джейна въздъхна и подпря глава върху гърдите на Артас. Той я потупа нежно по гърба.