Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 33

Архиепископ Фейол помоли духовниците да дадат благословиите си на Артас. След това този, който държеше епитрахила, се приближи до принца и го положи около врата му, а после помаза челото му със светено масло.

— В името на Светлината, нека братята ви са излекувани — продължи Фейол, а после се обърна към мъжете от дясната страна на Артас. — Рицари на Сребърната ръка, ако намирате този мъж за достоен, дайте му благословията си.

За разлика от първата група, Артас познаваше всички тези мъже, стоящи мирно в тежки доспехи. Те бяха първите паладини на Сребърната ръка и се събираха за първи път след тяхното въвеждане преди много години. Утър, разбира се; Тириън Фордринг — остарял, но още здрав и грациозен, сегашният господар на Хартглен; двуметровият Сайдан Датроуен и благочестивият Гавинрейд с рунтавата брада. Липсваше един — Туралиън, дясната ръка на Андуин Лотар във Втората Война, който изчезна с дружината, дръзнала да премине Тъмния портал. Тогава Артас беше на дванадесет.

Гавинрейд пристъпи напред, държейки огромен тежък чук, с инкрустирани руни по краищата и обвита в синя кожа груба дръжка. Той постави чука пред Артас и се върна на мястото си сред братята си. Беше ред на самия Утър, Носителя на Светлината — учителя на Артас в ордена. В ръцете си държеше чифт раменни брони. Утър беше най-сдържаният мъж, когото Артас познаваше, а сега очите му блестяха насълзени, докато поставяше броните върху широките му рамене. С мощен и треперещ глас той каза:

— Със силата на Светлината нека враговете ти погинат.

Утър задържа за миг ръката си върху рамото на Артас и после се оттегли.

Архиепископ Фейол се усмихна благо на принца. Артас, вече спокоен, му отвърна със същото. Сега си спомни всичко.

— Изправи се и бъди признат — покани го Фейол.

Артас го послуша.

— Ти, Артас Менетил, заклеваш ли се да защитаваш честта и кодекса на Ордена на Сребърната ръка?

Артас примигна, изненадан от липсата на титлата му. Ама разбира се, сети се той, признават ме за мъж, а не за принц.

— Заклевам се.

— Заклеваш ли се да приемеш милосърдието на Светлината и да разпространяваш мъдростта й сред хората си?

— Заклевам се.

— Заклеваш ли се да се бориш със злото под каквато и да е форма и да защитаваш невинните със собствения си живот?

— Зак… С кръвта и честта си, заклевам се — отговори Артас, за малко да сбърка.

Фейол му намигна окуражително и се обърна към духовниците и паладините.

— Братя и сестри, които сте се събрали тук, за да станете свидетели, вдигнете ръце и нека Светлината озари този мъж.

Духовниците и паладините вдигнаха десните си ръце, които сега бяха окъпани в мека златиста светлина. След това насочиха сиянието към Артас. С широко отворени, изумени очи Артас чакаше величественият блясък да го обгърне.

Нищо не се случи. Мигът се проточи. По челото на Артас изби пот. Какво се бе объркало? Защо Светлината не го обгръщаше с благословията си?