Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 32

Той потупа Артас по рамото с лека усмивка, която беше рядкост за него и продължи:

— Навремето и аз не мислех, че заслужавам и че едва ли някога ще заслужа. Затова застани днес там и знай, че всеки паладин е стоял така на същото място.

Това успокои малко Артас. Той изправи рамене, вдигна визьора на шлема си и с усмивка помаха с ръка на тълпата, която толкова весело го посрещаше в този горещ летен ден. Дъжд от розови цветчета се сипеше отгоре му, а отнякъде прозвучаха и тромпети. Бяха стигнали катедралата. Артас слезе от коня, който бе отведен от един слуга. После друг се появи, за да вземе шлема му. Русата му коса беше мокра от пот и той бързо прокара ръце в ръкавици през нея.

Артас никога не бе идвал в Стормуинд и беше впечатлен от съчетанието на спокойствие и сила, които излъчваше катедралата. Той бавно се изкачи по покритите с килим стъпала, наслаждавайки се на хладината, която се носеше от каменния интериор. Мирисът на тамян му беше познат и му действаше успокояващо. Беше същият, който семейството му палеше в малкия си параклис.

Вътре вече нямаше тълпа, само тихи, почтителни редици от видни лица и духовници. Артас разпозна някои от тях. Ген Греймейн, Торас Тролбейн, адмирал Делин Праудмуър…

Артас примигна и на лицето му грейна усмивка. Джейна! Определено беше пораснала през годините, в които не я бе виждал. Не точно убийствена красавица, но красива и все още като фар излъчваше жизненост и интелигентност, което го привлече като момче. Тя отвърна на погледа му и се усмихна леко, кимайки уважително.

Артас се обърна към олтара, който наближаваше, но усети как частица от трепета напуска сърцето му. Надяваше се, че ще има възможност да си поговори с нея като свършат всички формалности. Архиепископ Алонс Фейол го очакваше до олтара. Архиепископът му напомняше повече на Дядо Мраз, отколкото на някого от владетелите, които беше срещал. Нисък и набит, с дълга снежнобяла брада и блестящи очи, дори на такава тържествена церемония Фейол излъчваше топлота и доброта. Той изчака Артас да се доближи и да коленичи почтително пред него, после отвори една дебела книга и започна:

— Събрали сме се в името на Светлината, за да вдъхнем сили на нашия брат. Чрез милосърдието й той ще се прероди. Чрез властта й той ще просвети народа. Чрез силата й той ще се сражава с мрака. И чрез мъдростта й той ще поведе братята си към вечните дарове на рая.

Артас забеляза, че от лявата му страна няколко мъже и жени, облечени в дълги роби, стояха мирно. Някои от тях почти хипнотично люлееха тамян. Други държаха големи свещи. Един от тях носеше бродиран син епитрахил. По-рано Артас бе представен на голяма част от тях, но осъзна, че имената им просто са се изпарили от главата му. Това бе неприсъщо за него — той истински се интересуваше от хората, които му служеха и се стараеше да знае имената им.