Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 34

Но в следващия момент слънчевата светлина нахлу през прозореца на тавана и бавно се насочи към принца, стоящ сам в блестящи доспехи. Артас въздъхна с облекчение. Явно за това му говореше Утър. Чувството на недостойнство, което според Утър усещат всички паладини, явно просто удължи момента. Той се сети за думите му: „Никой не мисли, че го заслужава… Милосърдието на Светлината — просто и чисто… Но Светлината все пак ни обича.“

Сега вече го обливаше, изпълваше и се излъчваше от него и той се принуди да затвори очи срещу най-ослепителното сияние. Първо го затопли, после го попари и той леко потрепна. Почувства се… прочистен. Празен, старателно почистен и после отново изпълнен, той усети как Светлината се разрасна вътре в него и после намаля и стана поносима. Артас примигна и се присегна към чука — символа на Ордена. Щом хвана дръжката, той погледна към Архиепископ Фейол и видя как добродушната му усмивка се разширява.

— Стани, Артас Менетил. Паладин и закрилник на Лордерон. Добре дошъл в Ордена на Сребърната ръка.

Артас не се сдържа. Усмихна се широко, хвана здраво чука, толкова огромен, че за момент си помисли, че няма да може да го повдигне, и го размаха нагоре със силен вик. Той осъзна, че Светлината е облекчила тежестта му. В отговор на тържествуващия му вик катедралата изведнъж прокънтя от възторжени крясъци и ръкопляскания. Новите братя и сестри вкупом наобиколиха Артас и като че цялата официалност се изпари, когато баща му, Вариан и останалите се струпаха около олтара. Голям смях бе предизвикан, когато Вариан се опита да го потупа по рамото и опари ръката си на металните брони. После някак си Артас се обърна и срещна синеокото лице на лейди Джейна Праудмуър.

Бяха на сантиметри един от друг, притиснати от тълпата, която обграждаше най-новия член на Ордена на Сребърната ръка и Артас нямаше намерение да изтърве уникалната възможност. Почти веднага плъзна лявата си ръка около тънката й талия и я придърпа към себе си. Лейди изглеждаше учудена, но щастлива от прегръдката. Тя също го прегърна, засмя се за миг и се отдръпна с усмивка назад.

Само за момент веселите звуци от ликуващата тълпа в горещия летен следобед замлъкнаха и единственото нещо, което Артас виждаше, бе усмихнатото момиче със слънчев загар. Можеше ли да я целуне? Трябваше ли? Определено искаше да го направи. Но, докато се двоумеше, тя отстъпи назад и русокосата й фигура беше заменена с друга русокоса фигура. Калия се засмя и прегърна силно брат си.

— Всички много се гордеем с теб, Артас — възкликна тя.

Той се усмихна и също я прегърна. Беше доволен да види одобрението на сестра си, но съжаляваше, че не успя да целуне дъщерята на адмирала.

— Сигурна съм, че от теб ще стане чудесен паладин.

— Браво, сине! — каза Теренас. — Днес съм горд баща.

Артас присви очи. Днес? Какво значи това днес? Не е ли бил горд с мен в другите дни? Изведнъж се оказа ядосан, без да знае защо или на кого. Светлината се забави да го одобри, Джейна се дръпна точно в момента, когато можеше да я целуне и после думите на Теренас.