Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 29

Само че не полетяха. В последния момент Артас усети как задните копита на Инвинсибъл се подхлъзват на заледените камъни и жребецът се удря и, цвилейки, се опитва да намери място, където да стъпи. Изведнъж гърлото на Артас пресъхна и той осъзна, че крещи, виждайки, че към тях с убийствена скорост се приближава не мека, заснежена трева, а назъбени камъни. Той дръпна силно юздите, сякаш това можеше да промени нещо, сякаш нещо можеше да се промени…

Звукът прекъсна унеса му и той бързо възвърна съзнание от режещия мозъка рев на животно в агония. Отначало не можеше да помръдне, сякаш тялото му доброволно се гърчеше в опитите му да се добере до ужасния вой. Накрая успя да седне. Прониза го остра болка и той прибави към какофонията собствения си вик от агония, осъзнавайки, че вероятно е счупил поне едно ребро.

Снегът се беше усилил и се трупаше бързо. Артас едва виждаше на метър от себе си. Той изключи болката и се огледа наоколо за Инвинсибъл. Погледът му се спря на някакво движение и голяма червена локва, която топеше снега и издигаше пара в студа.

— Не — прошепна Артас и се опита да стане.

За миг пред очите му притъмня и едва не изгуби съзнание отново, но волята му не му позволи да се предаде. Бавно се придвижи до изплашеното животно, борейки се с болката, вятъра и снега, които можеха всеки момент да го съборят.

Инвинсибъл се търкаляше в кървав сняг с два мощни невредими крака и два строшени предни. При вида им стомахът на Артас се сви. Дълги, стройни, чисти и силни, сега те висяха и се подгъваха неестествено, докато Инвинсибъл продължаваше да се опитва и да не успява да се изправи. Картината пред очите му се разми от горещите сълзи, които се изляха по бузите му.

Ридаещ, Артас се дотътри до коня си, свлече колене до побеснялото животно и се опита да… какво? Това не беше драскотина, която бързо да превържеш и да прибереш Инвинсибъл в топлата конюшня при топлата каша. Артас протегна ръка към главата му. Искаше да го докосне, да го успокои някак, но животното беше подивяло в агония си. И продължаваше да реве.

Помощ. Имаше жреци и сър Утър… Може би те можеха да лекуват…

Болка, по-жестока от физическата, прониза момчето. Жрецът беше заминал с баща му в Стромгард, както и Утър. Може да има друг жрец в някое село, но Артас не знаеше къде, а и в тази буря…