Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 27

Трал изправи глава и нададе победоносен вик. Тълпата полудя. Артас зяпна. Нямаше и драскотина по тялото на орка и, доколкото виждаше Артас, дори не беше задъхан.

— Това е само встъплението — каза Блакмуър, доволен от реакцията на Артас. — Предстои да го нападнат трима души и ще му е по-трудно, защото трябва да ги победи, без да ги убива. Ще видите повече стратегия, отколкото зверска сила, но да си призная, изпитвам някаква гордост всеки път като го видя да обезглавява мечка с един удар.

Човешките гладиатори — едри, мускулести мъже, се появиха на арената и поздравиха противника си и тълпата.

Артас гледаше как Трал ги преценява и се замисли колко умно бе от страна на Блакмуър да обучи орка си толкова добре. Ако Трал някога успееше да избяга, щеше да може да предаде уменията си и на други орки. Не беше невъзможно, въпреки засилената охрана. Но все пак, щом Оргримар Дуумхамър беше успял да избяга от Ъндърсити в самото сърце на двореца, Трал спокойно можеше да избяга от Дърнхолд.

* * *

Кралската визита продължи пет дни. В един от тях, късно вечерта Тарета Фокстън дойде да види принца в личната му стая. Той се зачуди защо слугите му не отговарят на плахото почукване и остана още по-удивен да види на вратата красивото русокосо момиче, което му носеше поднос с лакомства. Беше свела поглед, а роклята й разкриваше достатъчно и принцът не успя да проговори веднага.

Момичето се поклони:

— Лорд Блакмуър ме изпрати с тези дарове, за да Ви изкуша — каза тя и бузите й поруменяха.

Артас стоеше объркан.

— К-кажи на господаря си, че му благодаря, но не съм гладен. И искам да знам къде са слугите ми.

— Бяха поканени на трапезата с останалите слуги — обясни Тарета, без да вдига поглед.

— Ясно. Е, много мило от страна на генерал-лейтенанта, сигурен съм, че хората ще го оценят.

Момичето не помръдваше.

— Има ли нещо друго, Тарета?

Руменината по бузите й се увеличи и тя най-сетне вдигна очи към него. Бяха спокойни и смирени.

— Лорд Блакмуър ме изпрати с тези дарове, за да Ви изкуша — повтори тя. — Дарове, които може да Ви харесат.

Чак тогава Артас разбра. Разбра, притесни се, раздразни се и се вбеси. Едва се сдържа, но не беше виновно момичето, все пак именно тя трябваше да търпи лошо отношение.

— Тарета — поде той. — С благодарност ще приема храната. Друго не ми е нужно.

— Ваше Височество, той настоява.

— Кажи му, че нямам желание.

— Сър, не разбирате. Ако се върна, той…

Артас погледна към ръцете й, държащи подноса, към падащата й дълга коса… Той се приближи до нея, повдигна кичурите, скриващи лицето й и се намръщи, забелязвайки сините следи по китките и врата й.