Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 26

Лангстън понечи да му отговори, но Блакмуър направи жест да замълчи. После се усмихна, излегнат в шезлонга си с чепка грозде в ръка.

— Разбира се, че искаме да са във върхова форма — каза той. — Затова, като ги заловим, се грижим добре за тях. И, както виждате, двубоите свършват бързичко. Ако някое животно оцелее, но не може да продължи да се бие, милостиво го приспиваме.

Артас се надяваше мъжът да не го лъже. Някакво лошо усещане в стомаха му казваше, че всъщност лъже, но той го игнорира. Усещането изчезна, когато започнаха двубоите между хора и зверове. Докато гледаха, Блакмуър вметна:

— На мъжете им плащат добре. Всъщност стават доста известни личности. Не и орките, обаче.

Артас знаеше за това и го одобряваше. Ето какво чакаше той — шанса да види в битка домашния орк на Блакмуър, намерен като бебе и отгледан да се бие на този арена.

Не остана разочарован. Очевидно всичко досега е било само подгрявка за тълпата. Когато вратите се отвориха и вътре закрачи една огромна зелена фигура, всички се изправиха и започнаха да реват. По някакъв начин Артас се оказа един от тях.

Трал беше грамаден и изглеждаше доста по-едър, очевидно защото беше по-здрав и чевръст от другите орки, които Артас беше виждал в лагера. По него нямаше много броня, нито шлем, а зелената му кожа бе изпъната върху мощните му мускули. Беше и по-изправен от другите. Сред оглушителни викове Трал обиколи ринга, размахвайки високо юмруци и обръщайки грозното си лице към дъжда от розови цветчета, който обикновено пазеха за празници.

— Аз го научих на това — каза гордо Блакмуър. — Странно наистина. Тълпата му се радва, а всъщност всеки път идва, за да го види повален.

— Губил ли е досега?

— Никога, Ваше Височество. Няма и да загуби, но хората продължават да се надяват и парите просто се наливат.

Артас го мерна с поглед.

— Докато кралската хазна получава нужния процент от печалбите Ви, генерал-лейтенант, ще Ви бъде позволено да организирате игрите.

После се обърна към орка, който привършваше обиколката си.

— Той е… под пълен контрол, нали?

— Абсолютно — мигом отвърна Блакмуър. — Отгледан е от хора и е научен на страх и уважение.

Сякаш ги беше чул, макар от гърмящите крясъци на тълпата това да не беше възможно, Трал се обърна към мястото, където седяха Артас, Блакмуър и Лангстън. Потупа гърдите си в знак на поздрав и дълбоко се поклони.

— Видяхте ли? Създанието ми! — измърка Блакмуър.

После се изправи и развя едно знаме, а на ринга — здрав, едър червенокос мъж развя друго знаме. Трал се обърна към вратата, стиснал огромна бойна секира.

Стражите започнаха да вдигат вратата и преди още напълно да я отворят, през нея нахлу мечка, голяма колкото Инвинсибъл. Наежена, тя се спусна направо към Трал, сякаш беше изстреляна с оръдие, а ръмжането й отекваше на фона на виещата тълпа.

Трал остана на място, отдръпна се в абсолютно последния миг и замахна с гигантската секира сякаш не държеше нищо в ръце. Успя да пореже дълбоко мечката отстрани и тя изрева и се запремята от болка, а наоколо се разхвърчаха пръски кръв. Отново оркът зае поза, изправи се на пръстите на босите си крака и се стрелна с невероятна за размерите му скорост. Изправи се лице в лице с мечката, с дрезгав глас й подвикна подигравателно на перфектен човешки език и стовари секирата отгоре й. Главата на мечката беше почти отделена от тялото й, но тя продължи да тича още малко, докато накрая спря и се разтресе за последен път.