Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 25

Независимо от това Артас усещаше алкохола в дъха му дори в този сутрешен час. Подозираше, че точно това нямаше да е новина за Теренас, но реши все пак да му каже.

Артас погледна надолу с престорен интерес към дузината стражи, стоящи мирно и се зачуди дали щяха да са толкова усърдни, ако не ги гледаше бъдещият им крал.

— С нетърпение очаквам днешните битки — каза той. — Ще мога ли да видя Вашия Трал в действие? Доста съм слушал за него.

Блакмуър се усмихна широко, а иззад грижливо подстриганата му козя брадичка блеснаха белите му зъби.

— Не е записан да се бие днес, но за Вас, Ваше Височество, ще го изправя срещу най-добрите налични противници.

След два часа обиколката свърши и Артас се отдаде на превъзходен обяд заедно с Блакмуър и един по-млад мъж — лорд Карамайн Лангстън, когото Блакмуър представи като свое „протеже“. Артас инстинктивно бе отблъснат от Лангстън, меките му ръце и безжизненото му присъствие. Блакмуър поне се бе сражавал в битки за името си, а това момче — Артас го виждаше като момче, но всъщност Лангстън беше по-голям от седемнадесетгодишния принц — получава всичко на поднос.

Е, аз също, помисли си той, но пък знам какви жертви са принудени да правят кралете. Лангстън изглеждаше сякаш не се беше ограничавал с нищо в живота. Не се ограничи и сега, подбирайки най-хубавите парчета месо, най-красивите сладкиши и наливайки си повече от една чаша вино, за да ги преглътне. За разлика от него, Блакмуър хапна оскъдно, макар че пи повече.

Неприязънта на Артас към двойката се допълни, когато влезе слугинята на Блакмуър и той се протегна да я опипа собственически. Момичето беше простичко облечено, със златиста коса и лице, което не се нуждаеше от грим, за да е красиво. Тя се усмихна сякаш й стана приятно, но Артас за миг улови нещастни искрици в очите й.

— Това е Тарета Фокстън — представи я Блакмуър, галейки все още ръката й, докато тя се опитваше да събере чиниите. — Дъщеря на личния ми слуга Тамис, когото сигурно ще видите по-късно.

Артас й се усмихна възможно най-приветливо. Момичето му напомни малко на Джейна — с посветлялата от слънце коса и лекия загар на лицето. Тя му върна усмивката мимоходом, после сдържано отмести поглед, продължи да събира чиниите и леко се поклони преди да излезе.

— Скоро и Вие ще имате някоя като нея — засмя се Блакмуър.

На Артас му отне секунда, за да схване смисъла и после премигна сепнат. Двамата мъже се разсмяха още по-силно, а Блакмуър вдигна чашата си за тост.

— За русокосите момичета — измърка той.

Артас си помисли за Тарета, спомни си за Джейна и с нежелание повдигна чашата си.

* * *

Час по-късно вече беше забравил за Тарета Фокстън и възмущението си от отношението към нея. Гласът му беше прегракнал от викане и ръцете го боляха от пляскане, защото истински се забавляваше. Отначало му беше малко неудобно. В първите няколко двубоя той видя просто зверове, които се борят до смърт без друга причина, освен удоволствието на тълпата.

— Как се грижите за тях преди всичко това? — беше попитал Артас.

Той обичаше животните и не му беше приятно да ги вижда използвани по такъв начин.