Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 24

Наближаваха скока, който Артас вече обожаваше. На изток от Столицата и близо до стопанството на Балнир имаше няколко хълма. Инвинсибъл увеличи темпото, земята поглъщаше ударите от копитата му, и той толкова бързо се озова пред урвата, сякаш се движеше по равна земя. Обърна се и пое по тесните пътеки, а изпод копитата му се разхвърчаха камъчета. Сърцата и на двамата биеха от лудо вълнение. Артас насочи жребеца наляво към насипа, който беше прекият път до имението на Балнир. Инвинсибъл не се поколеба, нито се бе поколебал и първия път, когато Артас го накара да скочи. Стегна се и се хвърли напред и за един славен, спиращ дъха миг кон и ездач полетяха. После се приземиха леко на меката трева и продължиха напред.

Четири

— Както виждате, Ваше Височество, — каза генерал-лейтенант Еделас Блакмуър. — Данъците се използват добре. Дори взехме мерки по операциите в съоръжението. Всъщност охраната е толкова строга, че дори успяваме да организираме гладиаторски битки.

— Така чух и аз — отвърна Артас.

Той беше тръгнал на обиколка заедно с командира на затворническия лагер. Дърнхолд не беше точно лагер, но се намираше в центъра на всички останали. Беше огромен и в него сякаш цареше празнично настроение. Беше хладен, но ясен есенен ден и от вятъра сините и бели знамена на върха на крепостта се удряха силно едно в друго. Вятърът рошеше дългата, гарвановочерна коса на Блакмуър и развяваше мантията на Артас, докато двамата крачеха из укрепленията.

— Така и ще видите — обеща Блакмуър, усмихвайки се вежливо на принца.

Идеята за внезапна проверка беше на Артас. Теренас се радваше на неговата инициативност и състрадателност.

— Така е правилно, татко — беше му казал Артас и може да се каже, че го мислеше, макар че по-скоро искаше да задоволи любопитството си относно домашния орк на генерал-лейтенанта. — Трябва да сме сигурни, че парите отиват в лагерите, а не в джоба на Блакмуър. Можем да се уверим, че се грижи подобаващо за гладиаторите и че не следва стъпките на баща си.

Бащата на Блакмуър — генерал Еделин Блакмуър, бе известен предател, обвинен и осъден за продажба на държавни тайни. Макар че това бе много отдавна, когато Еделас е бил още дете, това петно го беше преследвало през цялата му военна кариера. Само благодарение на множеството му победи в битки и забележителната ярост в борбата с орките позволиха сегашният Блакмуър да бъде повишен в ранг.