Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 22

Мурадин беше съгласен и го показваше, като го товареше още повече. Артас никога не се оплака, дори когато му се искаше, дори когато Мурадин му се караше или продължаваше да го налага, дълго след като момчето вече не можеше дори да си вдигне щита.

И точно заради този упорит отказ да мрънка или да се откаже, той беше възнаграден двойно: учеше се, и то много добре, и спечели уважението на Мурадин Бронзбиърд.

— О, да, сър, определено внимавах — Артас се захили.

— Бра’о, момко, бра’о — Мурадин се протегна да го потупа по рамото. — Стига толко’а. Доста се поступахме днес, заслужа’аш малко почивка.

Очите му светеха от радост, а Артас кимна в знак на съгласие. Днес Мурадин отнесе боя и изглеждаше щастлив от това точно колкото и самия Артас. Сърцето на принца изведнъж се изпълни с обич към джуджето. Макар да беше суров учител, Артас страшно много се беше привързал към него.

Подсвирквайки си на път към стаята си, изведнъж Артас замръзна на място.

— Не, татко! Няма!

— Калия, омръзна ми да говорим за това. Нямаш думата по този въпрос.

— Татенце, моля те, недей!

Артас се промъкна малко по-близо до стаята на Калия. Вратата беше притворена и той се заслуша разтревожен. Теренас обожаваше Калия. Какво толкова би могъл да иска, та тя да трябва да му се моли и да се обръща към него с думите, които и двамата с Артас използваха само като деца.

Калия избухна в горчив плач. Артас не издържаше повече и отвори вратата.

— Съжалявам, без да искам чух… Какво е станало?

Напоследък Теренас като че се държеше странно, а сега беше разярен от шестнадесетгодишната си дъщеря.

— Не е твоя работа, Артас — избоботи Теренас. — Заповядах на Калия да направи нещо и тя ще се подчини.

Калия се свлече на леглото, плачейки. Артас гледаше втрещен ту баща си, ту сестра си. Теренас измърмори нещо и изфуча от стаята. Артас се обърна към сестра си, преди да последва баща си.

— Татко, моля те, кажи какво става?

— Не ме разпитвай! Калия е длъжна да се подчинява на баща си.

Теренас закрачи към вратата пред него и влезе в приемната зала. Артас позна лорд Давъл Престър, млад благородник, когото Теренас явно високо почиташе. Там бяха и двама магьосници от Даларан, които не познаваше.

— Артас, изтичай обратно при сестра си и се опитай да я успокоиш. Ще дойда при вас веднага щом мога, обещавам.

Артас погледна за последно тримата гости, кимна и пое към стаята на Калия.

Сестра му не беше мръднала, макар плачът й да беше утихнал. Без идея за реакция и напълно объркан, Артас седна на леглото до нея.

Калия се изправи, лицето й беше плувнало в сълзи.

— Съжалявам, че видя това, Артас, но м-може би така стана по-добре.

— Какво иска татко от теб?

— Иска да се омъжа против волята си.

Артас премигна няколко пъти.

— Кали, ти си на шестнадесет, малка си още да се омъжваш.

Момичето се протегна да си вземе кърпичка и избърса подутите си очи.

— Това казах и аз. Но татко твърди, че нямало значение. Щели сме да обявим годежа и на рождения ми ден трябва да се венчая за лорд Престър.

Морскозелените очи на Артас се разшириха озарени. Затова значи Престър е тук…