Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 21

Докато яздеше, се почувства много обикновен и мръсен и почти му се прииска да не беше спал на открито предната нощ. Ако бяха останали в Амбърмил, поне щяха да могат да се окъпят. Само че така двамата с Джейна нямаше да имат възможност да надникнат в затворническия лагер.

Той се обърна към нея. Широко отворените й сини очи бяха изпълнени с вълнение и страхопочитание. Леко отворените й устни се извиха в усмивка, щом срещна погледа му.

— Не съм ли късметлийка да уча тук?

— Разбира се — отвърна той усмихнат.

Тя попиваше жадно всичко наоколо, сякаш виждаше вода след цяла седмица в пустинята, но той се чувстваше… нежелан. Очевидно магията не го влечеше както нея.

— Чувала съм, че обикновено не пускат външни хора — подхвана тя. — Много жалко. Щях да се радвам да се видим отново.

Джейна за миг се изчерви и Артас изцяло забрави за смущаващото излъчване на града. Той сърдечно се съгласи, че би било много хубаво отново да се види с лейди. Много хубаво, наистина.

* * *

— Пак, малко гномско момиче! Ще ти дърпам опашките… У-у!

Щитът пое скритото в шлема лице на дразнещото джудже и то дори отстъпи една-две крачки назад. Артас сечеше с меча си и доволно се усмихваше под собствения си шлем при всеки нанесен удар. Но изведнъж полетя във въздуха и се строполи по гръб. Пред очите му се появи приближаващата брадата глава и той едва успя да повдигне навреме меч, за да парира. Изсумтя и вдигна крака към гърдите си, после рязко ги изпъна, уцелвайки Мурадин в корема. Този път назад се търкаляше джуджето. Артас свали бързо крака, изправи се с едно гладко движение и скочи в атака към учителя си, който още беше на земята. Нанасяше му удар след удар, докато Мурадин изрече думите, които Артас не вярваше, че някога ще чуе.

— Преда’ам се!

Артас вложи всичките си сили, за да спре замаха си, толкова рязко вдигна ръце и се изпъна назад, че се олюля. Мурадин лежеше на земята, само гърдите му се повдигаха и свиваха.

Страх скова сърцето на Артас.

— Мурадин? Мурадин!

Сърдечен смях отекна откъм гъстата бронзова брада.

— Мно’о добре, момко, бра’о!

Опита да се изправи с мъка, но Артас му подаде ръка и го издърпа нагоре. Мурадин радостно потупа ръката му.

— Значи си внима’ал кат’ ти показвах специалния си номер.

Успокоен и доволен от похвалата, Артас се усмихна. Някои от нещата, на които Мурадин го учеше, щяха да се повтарят, изглаждат и подобряват в обучението му за паладин. Но други — е, надали Утър, Носителят на Светлината, разбираше от силни ритници в корема и ценни трикове със счупени бутилки от вино. Имаше бой и бой и Мурадин Бронзбиърд беше решен Артас Менетил да опознае всичките му страни.

Артас вече беше на четиринадесет и тренираше с Мурадин няколко пъти седмично, с изключение на дните, когато джуджето изпълняваше дипломатическите си задачи. Отначало всичко потръгна, както и двамата очакваха — зле. След първите няколко урока Артас си тръгваше натъртен, окървавен и накуцващ. Той упорито отказваше да бъде лекуван, настоявайки, че болката е част от процеса.