Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 20

— Нещастни? Джейна, тези зверове унищожиха Стормуинд. Искаха да заличат човешката раса. Убили са брат ти… В името на Светлината. Не си хаби съжалението за тях.

— И все пак не мислех, че ще имат деца — продължи Джейна. — Виждаш ли тази с бебето?

— Естествено, че имат деца, дори плъховете имат деца — каза Артас.

Беше раздразнен, но може би трябваше да очаква подобна реакция от единадесетгодишно момиче.

— Изглеждат безобидни. Сигурен ли си, че тук им е мястото?

Тя обърна бялото си овално лице срещу неговото, търсейки мнението му.

— Скъпо е да ги държите тук. Може би трябва да ги освободите.

— Джейна — каза Артас с мек глас. — Те са убийци. Дори сега да са спокойни, кой може да каже какво би се случило, ако ги освободим?

Тя въздъхна леко в тъмнината и не му отговори. Артас поклати глава. Беше видял достатъчно, а и стражът скоро щеше да се върне.

— Готова ли си да се връщаме?

Тя кимна, пристъпи назад и се затича след него към хълма. Артас се обърна през рамо и видя, че стражът се обръща към тях. Спусна се към Джейна, хвана я през кръста и я свали на земята, търкулвайки се до нея.

— Не мърдай — каза той. — Стражът гледа точно към нас!

Въпреки болезненото падане, Джейна беше достатъчно умна, за да замръзне на място. Внимателно и държейки лицето си в сянка, Артас се обърна, за да погледне към стража. От това разстояние не виждаше лицето му, но позата му издаваше отегчение и умора. След известно време, в което Артас чуваше как сърцето му бумти в ушите, стражът се обърна на другата страна.

— Извинявай за това — промълви Артас и й помогна да се изправи. — Добре ли си?

— Да — отвърна Джейна и му се усмихна.

Не след дълго и двамата бяха по местата си за спане. Напълно доволен, Артас се загледа в звездите. Беше хубав ден.

* * *

Късно сутринта на следващия ден те пристигнаха в Даларан. Артас никога не беше ходил там, но, разбира се, беше слушал много за него. Маговете бяха потайни и мистериозни хора — притежаваха огромна мощ, която пазеха в себе си и показваха само при нужда. Артас си спомни как Кадгар придружаваше Андуин Лотар и принца — вече крал Вариан Рин, за да говорят с Теренас и да го предупредят за грозящата заплаха от орките. Присъствието му добавяше тежест върху думите на Андуин и то с причина. Маговете от Кирин Тор не се месеха в обичайните политически дела, нито пък прибягваха до обичайни политически маневри, като да демонстрират гостоприемство на някой владетел. Артас и свитата му бяха допуснати в града само защото придружаваха Джейна, която идваше да учи тук.

Даларан беше красив и дори по-живописен от Столицата. Изглеждаше почти нереално чист и светъл, както подобаваше на град, основан върху магия. Няколко изящни кули се издигаха към небето, с каменни основи и виолетови върхове, опасани в злато. Около много от тях танцуваха светещи летящи камъни. Други имаха прозорци със стъклопис, който улавяше слънчевата светлина. От разцъфналите градини се носеше опияняващ аромат на чудни диви цветя и на Артас едва не му се зави свят. А може би постоянното трептене на магията във въздуха му дойде в повече.