Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 19

— Ето я дестинацията ни — каза Артас, сочейки напред.

Джейна преглътна тежко.

— Затворническият лагер?

— Виждала ли си го някога отблизо?

— Не, а и не искам.

Артас се намръщи разочарован.

— Хайде, Джейна. Това е шансът ни да видим орк отблизо. Не ти ли е любопитно?

На лунна светлина трудно можеше да прецени погледа й — от сянката очите й изглеждаха като тъмни ямки.

— Аз… Те убиха Дерек. По-големия ми брат.

— Един от тях уби и бащата на Вариан. Орките са убили много хора и затова са в тези лагери. Това е най-доброто място за тях. Много хора не одобряват факта, че баща ми събира данъци, за да ги поддържа, но… ела и реши сама за себе си. Пропуснах възможността да видя добре Дуумхамър, докато беше в Ъндърсити и не искам да пропусна възможността да видя орк сега.

Джейна мълчеше и накрая въздъхна.

— Добре, ще те върна при другите.

— Не — отвърна тя за негова изненада. — Да вървим.

Двамата заслизаха тихо.

— Слушай сега — прошепна Артас. — Докато бяхме тук по-рано, забелязах охраната им. Нощем едва ли е много по-различна, освен да е даже още по-нарядко. Щом орките са загубили бойния си дух, сигурно стражите не се боят толкова от вероятността да избягат.

Артас се усмихна окуражително и продължи.

— Това е добре дошло за нас. Освен стражите, винаги има някой в онези две наблюдателници. От тях трябва да се пазим най-много. Да се надяваме, че ще очакват движение отпред, а не отзад, където лагерът граничи с висока ограда. Сега, нека изчакаме този приятел да си довърши обиколката и после ще имаме достатъчно време да се приближим до стената и да огледаме.

Двамата изчакаха отегченият страж да отмине и след няколко секунди…

— Сложи си качулката — прошепна Артас.

И двамата бяха с руси коси, твърде лесно можеха да ги забележат. Джейна изглеждаше нервна, но окуражена и го послуша. За щастие мантиите и на двамата бяха тъмни.

— Готова ли си?

Тя кимна.

— Добре. Да вървим!

Спуснаха се бързо и тихо. Артас я задържа зад себе си, докато мъжът в кулата се обърна в обратна посока и после й даде знак да продължи. Изтичаха, придържайки качулки и след няколко метра стигнаха до стената на лагера.

Лагерите бяха сурови, но ефективни. Бяха изградени от дървени пръти — не просто стегнати с въжета, но дълбоко набити в земята и със заострени върхове. По „стената“ имаше множество цепнатини, през които любопитните момче и момиче можеха да надникнат.

Отначало не се виждаше добре, но вътре имаше няколко огромни фигури. Артас извъртя глава, за да погледне по-добре. Определено бяха орки. Някои от тях лежаха на земята, свити и покрити с одеяла. Други се разхождаха напред-назад като животни в клетка, но им липсваше напълно оправдания стремеж към свобода на затворен звяр. На едно място сякаш се беше събрало семейство — мъжки, женска и малкото им. Женската, по-слаба и по-ниска от мъжкия, държеше нещо пред гърдите си и Артас осъзна, че това е малко бебе.

— О! — прошепна Джейна до него. — Изглеждат толкова… нещастни.

Артас изсумтя, но после се сети, че трябва да пази тишина. Мигом погледна към стража в кулата, но той явно не бе чул нищо.