Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 160

— Може да се замислиш, преди отново да ме атакуваш с лед, Кейл — каза Артас и се засмя.

Искаше да накара магьосника да действа прибързано. Магията изискваше абсолютен контрол и, ако Кейл се поддадеше на емоциите си, неизбежно щеше да изгуби битката.

Кейл присви очи.

— Благодаря за съвета — изръмжа той.

Артас стегна юздите и се приготви да се хвърли към противника си, но в същия миг ледът под краката му засия в оранжево и се превърна във вода. Предните крака на Инвинсибъл затънаха и копитата му се подхлъзнаха на гладката земя. Артас скочи и отпрати коня си. После сграбчи Фростморн, сви дясната си ръка и протегна лявата. В изпъната му длан се оформи тъмна топка от завихрена зелена енергия, която излетя към Кейл като стрела от лък. Магьосникът се опита да парира, но ударът се оказа твърде бърз. Лицето му пребледня и той отстъпи назад, вдигайки ръка към гърдите си. Артас видя как част от живителната енергия на елфа го напуска и се усмихна доволно.

— Отнех ти момичето — каза той, опитвайки се да вбеси магьосника, макар да знаеше, както и Кейл знаеше, че Джейна никога не е била негова. — Нощем я държах в обятията си. Целувката й беше сладка, Кейл. Тя…

— Тя те ненавижда — отвърна Кейл’тас. — Ти я отвращаваш, Артас. Всичко, което е чувствала към теб, вече е заменено от омраза.

Сърцето на Артас неочаквано се сви. Той осъзна, че не се беше замислял как го възприема Джейна сега. Винаги се беше опитвал да пропъди мислите си за нея. Истина ли беше? Джейна наистина ли…

Огромно пращящо кълбо се пръсна върху гърдите му и Артас извика, отскачайки назад. За секунди се покри в пламъци, но успя да се съвземе и да контрира заклинанието. Бронята му го беше предпазила, и, въпреки непоносимото парене по кожата му, Артас се ужаси, че беше допуснал да бъде ударен. Но беше готов за второто огнено кълбо, което посрещна с яростен удар от смъртоносен лед.

— Опустоших родната ти земя… оскверних скъпоценния ти Слънчев извор… и убих баща ти. Фростморн погълна душата му, Кейл. Той изчезна завинаги.

— Добре ти се отдава да убиваш стари хора — отвърна заядливо Кейл’тас.

Ударът от думите му беше неочаквано болезнен.

— Поне моят баща умря в битка. Какво ще кажеш за своя, Артас Менетил? Колко храбро от твоя страна да посечеш беззащитния си баща, който беше разперил ръце да прегърне своя…

Артас атакува, доближавайки се на няколко крачки от него и замахна с Фростморн. Кейл’тас успя да парира с жезъла си. За кратко магическото оръжие удържа, но после се пречупи от мощния удар на Фростморн. Кейл все пак успя да извади от ножницата си ярко светещо оръжие — също рунически меч, който излъчваше червено сияние в контраст на леденосиния Фростморн. Остриетата се сблъскаха. И двамата воини напрегнаха сили, отблъсквайки взаимно мечовете си. Погледите им се срещнаха и Кейл’тас се усмихна.

— Познаваш този меч, нали?

И наистина. Артас знаеше името и историята му — „Огнен удар“ или Фело’мелорн, принадлежал на прадядото на Кейл’тас — Дат’Ремар Сънстрайдър — основател на династията му. Мечът беше неимоверно стар. Беше преживял Войната на древните и раждането на Хайборн. Артас отвърна на усмивката. Огненият удар щеше да преживее още едно голямо събитие — краят на династията Сънстрайдър.